Преди четиридесет минути стоях на компютъра си и тъкмо бях публикувал предишната кратка публикация. Тъкмо мислех да зачета малко от "Кратка история на времето" на Стивън Хокинс в txt формат от Читанката и може би от "Истината" на Тери Пратчет и после да си лягам. До слуха ми достигаше звука на аларма на кола - нищо необичайно, постоянно се чуват. Чух обаче някакво изтропване - в никакъв случай взрив. Отидох до прозореца и погледнах надолу - и видях това на снимката.
Отворих прозореца. Цялата кола гореше. Според мен е било нарочно - с "молотов" или нещо такова, защото цялото купе бълваше огън през всички прозорци. Нямаше никакви хора по прозорците заради късния час, почти нямаше светнати прозорци даже, никакви хора по улиците и пълна тишина. И аз стоя и гледам това нещо и гъстия стълб пушек към небето. Затворих прозореца, извадих джиесема от джоба и ми мина мисълта дали наистина досега никой не се е обадил. Как ще се обади - това стана преди 10 секунди. Нищо, по-добре да се обадят 10 души едновременно, защото тази кола трябва да бъде загасена възможно най бързо. За секунда се шашнах кой номер трябва да набера. 112 - много ясно. Вдигнаха ми веднага.
- Добър вечер, кажете - млада жена.
- Добър вечер, пред блок ... гори една кола. - гласът ми леко трепери.
- А... - личи си, че жената се леко се шашка, секунда мълчание - има ли коли около нея?
- Ами да на 2-3 метра около нея си има коли. - всъщност пълно е.
- Вие откъде я виждате?
- От жилището ми.
- А... значи не знаете дали има газова уредба? - предположила е по интонацията ми а мен ми идва като мокър парцал, защото зацепвам колко сериозно верно може да е положението, докато говоря гледам колата и безлюдието ми се струва свръхестествено.
- Кой точно е адреса?
Дали моя? Не на горящята кола. Казвам й.
- Кажете ми моля Ви фамилията си - казва го много бързо и извинително, защото си е нелепо, но сигналите действително не може да са анонимни. Казвам й.
- Добре, сега ще предам. Веднага ще предам.
Седя и гледам. Колата си гори. Няма никой, не се светкат прозорци, не се забелязва някакси. Снимам колата и си мисля с лека погнуса - какво, ще се хваля пред приятели ли с тази снимка?
Идва по улицата след три минути една патрулка без лампа. Отивам в кухнята, за да излезна на балкона. Колата е започнала да съска и хвърля искри. Гори страшно силно, колкото и тъпо да звучи, като факла, с огромен стълб дим. Полицаите слизат. От входа долу излизат мъж и жена.
- Това ... ли е?
- Да. - звучат нещо средно между шашнато и спокойно.
Приближават ги полицаите, единият говори по радиостанцията. Освен мен нависоко, тях и горящата кола наоколо няма признаци за буден живот и всичко е някакси тихо, спокойно. Те не подозират за мен.
- Ваша ли е колата?
- Да. - някак невярващо.
- Има ли газова бутилка?
- Да. - дочувам.
По радиостанцията:
- Собственика каза, че има газова бутилка и е пълна, кажи на пожарникарите и прати някой да запуши улицата от другата страна.
Дърпат се назад, макар че и без това бяха на 30 метра, а аз се чудя ако гръмне дали може да стигне нещо до мене и чакаме пожарната, аз се чувствам някакси и общественоангажиран с обаждането си, макар че едва ли е било единственото, наоколо живеят 5000 души в радиус от 500 метра, колкото и да са заспали. Долу уличната лампа не работи, само колата огрява пейзажа, димът е много бърз и гъст, огънят също е много бърз и колата пращи. След 3 минути (общо 6 от обаждането ми) идва пожарната, спира на 30 метра от другата страна, а аз не мога да спра да си мисля как ще загасят колата и от какво разстояние, при положение, че шибаната бутилка вече трябваше да е гръмнала. Приближават се 5-6 с големия маркуч, а аз вече откачам, не ми се става свидетел на ужасна трагедия. Всички са трескави и бързи.
- Дай вода, има газова бутилка, спирай колите - викат към камиона, а коли няма никакви.
4-5 остават на 10 метра и един с маркуча отива да гаси.
Никога няма да забравя как този човек започна да гаси колата с риск за живота си - трескаво, непоколебимо, бързо. И много отблизо. Първо задната част, където е бутилката. После навътре в прозорците. Уж се задушаваха пламъците където пръскаше, а като премести струята - пак лумват. Онези му викат:
- Отпред отпред отпред, отстрани отстрани.
За 20 секунди понамаляха, останалите се втурнаха с лостове, отвориха супер бързо вратите и пак се дигнаха пламъците. Онези къртят, той гаси. Току лумне нещо под колата. Една огнена струя се стрелна като змия под колата назад, с пламък 30 сантиметра и за част от секундата се завря под задната кола - явно бензин, улицата е наклонена.
- Отзад, отзад, под другата кола.
ГасИ човека.
Сега всичко долу е в пяна, допреди малко имаше полицейски джип, патрулка и бус, сега е само буса, пожарната отдавна си е заминала и няма жив човек.
Мамка му.
П.П. (на другия ден) Кратка история но времето е на Стивън ХокинГ, а не Хокинс, от адреналина съм недогледал. Казва се "Кратка история на времето (от големия взрив до черните дупки)" и изглежда много многообещаваща.
