вторник, 27 май 2014 г.
Народен съд
преди седемдесет години
http://bg.wikipedia.org/wiki/Народен_съд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционнен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) - властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат и в изпълнение програмата на Отечествения фронт.
Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.[1]
Съдържание
1 Предистория
2 Учредяване и състави
2.1 Състави на Народния съд [7]
3 Обвинения и наказания
4 Дейност
5 Критики и отмяна на присъди
6 Почит
7 Източници
8 Вижте също
9 Литература
10 Външни препратки
Предистория
Трети състав на държавния съд функционира от 12 януари 1920 г. до деветоюнския преврат на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз. Основна цел на този закон е наказване на виновните за участието и поражението на Царство България в Първата световна война, а водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на Народния съд.
След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на договореното и планираното от Съюзниците на Московската и на Техеранската конференции наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и безусловна капитулация).
Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли — септември 1944 година без съд, просто по "памет" са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти). Следват дела от извънредния Висш съд по правосъдието (Haute Cour de Justice) и на практика са издадени до 1951 г. 6 500 смъртни присъди в т. ч. на маршал Петен и на четирикратният министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 751 смъртни наказания. Последното дело е на Морис Папон от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940-1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
Тъй като и България е в същата позиция — член на Тристранният пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на БРП(к) в Москва с активното съдействие и сътрудничество на политическите партии в Отечествения фронт. В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.
Учредяване и състави
Георги Димитров: „Никой не трябва да бъде оправдан“
На 30 септември 1944 г. Министерски съвет приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.[2] Георги Димитров в качеството си на ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) разпорежда относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища на ЦК на БКП на 21 декември 1944 година „Никой не трябва да бъде оправдан“[3] и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.[4]
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,[5] а останалите, включително председателите на съставите — от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
За лично укривателство на търсени от Народния съд, Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членове на семейството.[5]
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
втори — за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
четвърти — за съдене на „военните престъпници“.
шести - за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология
седми - за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония
осми - за съдене на фашистките агенти от Софийска област
девети - за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища
десети - за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци
единадесети - няма данни
дванадесети - за съдене на членовете на организациите "Бранник", "Български национални легиони", фашистки профсъюзи и други
тринадесети - за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани
От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият — срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.[6]
Състави на Народния съд [7]
Първи върховен състав - Богдан Шулев (председател), Стефан В. Манов (член), Емануил Е. Манов (член), Тодор Божинов (член), Давид Николов (съдия), Йордан Шумков (съдия); участници от ОФ: Вера Начева, Райна Тодорова; народни обвинители: Георги Петров, Никола Гаврилов, Атанас Армянов
Втори върховен състав - Светослав Кираджиев (председател), Кирил Григоров (член), Васил Цветков (член), Марин Гешков (член), Кирил Бежански (член), Йордан Пергамов (член), Димитрина Йосифова (член), Катя Ботушева (член), Стоян Митов (член), Васил Модев (член), Милан Ангелов (член), Гаврил Чочов (член); народни обвинители: Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов
Трети върховен състав - Борис Кьосев (председател) и други; народни обвинители: Димитър Вапцаров. Този състав съди Борис Коцев, д-р Марко Марков, д-р Георги Михайлов и архимандритите Николай Кожухаров, Стефан Николов (Скопски) и Йосиф Диков във връзка с Катинското клане и Виницката трагедия
Четвърти върховен състав - Георги Патронев (председател), Младен Великов (член), Димитър Бонев (член), Георги Лозанов (член), полк. Добри Джуров (член), полк. Здравко Георгиев (член), Александър Междуречки (член), Свобода Атанасова (член), Георги Иванов (член), Миленко Иванов (член), Васил Модев (член), Василка Пешева (член) и Марин Гешков (член); народни обвинители: Георги Станкулов, Никола Цветковски и Георги Мешков. От този състав са подсъдими 142 души военни лица.
Шести върховен състав - Димитър Димитров (председател) и други; народни обвинители: Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цанков. От този състав са подсъдими 102 души журналисти и пропагандатори на фашистка идеология.
Седми върховен състав - не е известен председателя; народни обвинители: Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахаминов, Ели Барух. От този състав са подсъдими участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония.
Девети върховен състав - Борис Лозанов (председател) и други; народни обвинители: Борис Димитров, Васил Ахтаподов.
Десети върховен състав - Нейко Нейков (председател) и други; народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемптом Дантон.
Дванадесети върховен състав - Борис Илиев (председател) и други; народни обвинители: Георги Георгиев, Иван Керезов.
Обвинения и наказания
Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:
сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“.[5]
противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
„служба на Германия или на съюзниците ѝ“.[5]
поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати.[5]
изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите.[5]
Посочени са като наказания:
смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор,
допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество
Дейност
По "Дело № 1" от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет членният Първи състав осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър председател, Ген. Никола Михов - тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са:
Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;
Изпращане на наши войски в Югославия и Гърция за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтазания във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна политика;
Заповядали гоненето срещу евреите. [8].
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.[4]
След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. "Демократически сговор" и в. "Мир", Димитър Павлов. Присъдата е "за скудоумие и шовинизъм". Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.
Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.[9] Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155.[6] Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията — конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.[10]
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.[11]
Министърът на Правосъдието Минчо Нейчев в доклад (раздел ІІ Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 юли 1945 г., [12] съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944-1945 г.
Присъдите на съда според Министъра на правосъдието присъди брой осъдени
смъртни 2730
доживотни тъмнични 1921
20-годишни 19
15-годишни 962
10-годишни 727
по-кратки присъди 3241
Критики и отмяна на присъди
Основна статия: Potius sero, quam nunquam
От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“.
Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им[13]. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от Оста във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни — Държавния съд от 1922, също действа със задна дата. Заедно с политическите ръководители на страните от Оста са съдени с обратна сила и интелектуалци, лекари и други. Това, както и съденето на депутати, които при това имат имунитет, дава и друго основание de jure да се твърди, че съдът е незаконен, т.е. изцяло политически и външнополитически (виж суверенитет).
Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа, а и в света. [14] За сравнение - осъдени на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2730 от българския Народен съд.
През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон (Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен)[15].
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ [16] Поради това е допустима реституция по силата на закона (ex lege), без проверка на присъдите.
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се "смеси" наказанието за обективният колаборационизъм на управлявалите България 1941-1944 с обективните престъпления на комунистите 1944-1962 г., като опит за ревизия на решенията на Великите сили от Казабланка, Москва и Техеран - 1943 г.
Почит
Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).[4]
Източници
присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.
Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944–1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32
Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски
В деня за почит към жертвите на комунизма: "И никакви съображения за хуманност"
[Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm]
Декомунизация, интернет инициатива в консултация с антикомунистически настроени български учени
Памет: Годишнина от “народния съд” – най-масовото убийство на български офицери
МВР — Дирекция Информация и Архив, Присъда на Народния съд от 1 февруари 1945 г.
Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник, София 1987, с. 263
История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421
Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по Декомунизация
http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48 взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1-20. Оригинали. Машинопис.
Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34-35
Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. // Лекс.БГ. Посетен на 26 август 2009.
Решение по конституционно дело 16/1997 г.. // Държавен вестник 30/1998 г.. Посетен на 15 октомври 2010., т. ІІІ.2.А
Вижте също
Нюрнбергски процеси
Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен
Наредба-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица от 20.ХII.1944 г.
Наредба-закон за защита на народната власт от 26.І.1945 г.
Решение № 243 на Върховния съд
Литература
Никола Алтънков: Нарекоха ги "фашисти", София 2004
Борислав Гърдев: "Народния съд" не отмина и спасителя на евреите Филип Махмудиев
Поля Мешкова и Диню Шарланов: гилотина. Тайните механизми на "Народния съд", София 1994
Външни препратки
Пълния текст на „Наредба-Закон за съдене от Народен Съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, www.omda.bg
Осъдени от Народния съд, Сп. “Един завет”, орган на СВ ВНВУ, кн.1/2005г.
1945г. „Кървавият четвъртък“ в България. Bloody Thursday in Bulgaria
Осъдени души от сайта capital.bg, автор: Марта Методиева, 26 фев 2010
Снимки от Заседанията на Народния Съд в www.lostbulgaria.co
Политическият геноцид през 1944- 1945 г., news.ibox.bg
Осъдените правителства на България, news.ibox.bg
Погубените 1945 "Народният съд" – фотографии от архива на Тодор Славчев
Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд" dnevnik.bg, 01 февруари 2013
Категория:
Народен съд
Навигация
Създаване на сметка
Влизане
Статия
Беседа
Преглед
Редактиране
Edit source
История
Начална страница
Портал на общността
Съдържание
Последни промени
Случайна статия
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване в Общомедия
Специални страници
Версия за печат
Постоянна препратка
Информация за страницата
Data item
Цитиране на статията
Подстраници
Languages
Редактиране
Последна промяна на страницата: 15:45, 27 април 2014.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Защита на личните данни
За Уикипедия
Условия за ползване
Developers
Мобилен изглед
Wikimedia Foundation
Powered by MediaWiki
http://bg.wikipedia.org/wiki/Народен_съд
от Уикипедия, свободната енциклопедия
Народният съд е извънреден съд, действал в България в периода от декември 1944 до април 1945 г. като фактически орган на левия революционнен терор. Създаден е с наредба-закон в разрез с действащата Търновска конституция от Отечествения фронт (ОФ) - властта установена след окупацията на страната от Червената армия и деветосептемврийския преврат и в изпълнение програмата на Отечествения фронт.
Официално Народният съд е създаден за съдене на управлявалите страната от 1 януари 1941 до 9 септември 1944 довели страната до участието и във Втората световна война. Заедно с тази цел се преследва узаконяването на извършените вече убийства след окупацията от страна на Червената армия и ОФ, както и планиране на неутрализирането на политическия и интелектуален елит на Царство България и ликвидирането на неблагонадеждни и евентуални противници на режима, установен след окупацията и преврата.
От 20 декември 1944 до 2 април 1945 г. са организирани 135 масови процеса в цялата страна. Арестувани са 28 630 души. Срещу 10 919 от задържаните са повдигнати обвинения, съдбата на много от останалите е неизвестна. Процесите се извършват в Софийския университет, в Съдебната палата и в цялата страна. За около 4 месеца са издадени 9 550 присъди, с които осъдени на смърт са 2 730 души, а 305 души получават доживотен затвор. Така спасителят на българските евреи Димитър Пешев е осъден от Народния съд на 15 години затвор „за фашистка дейност и антисемитизъм“, а Константин Муравиев е единственият оцелял министър-председател на България от преди 9 септември 1944 г. За сравнение на Нюрнбергския процес са осъдени 19 души, от които на смърт 12.
Чрез народния съд е ликвидиран политическият, военният и част от интелектуалния елит на България. Присъдите се произнасят в името на „Симеон Втори, цар на българите“, тъй като все още действа Търновската конституция, въпреки че тя не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.[1]
Съдържание
1 Предистория
2 Учредяване и състави
2.1 Състави на Народния съд [7]
3 Обвинения и наказания
4 Дейност
5 Критики и отмяна на присъди
6 Почит
7 Източници
8 Вижте също
9 Литература
10 Външни препратки
Предистория
Трети състав на държавния съд функционира от 12 януари 1920 г. до деветоюнския преврат на основата на Закона за наказване на виновниците за националната катастрофа, приет от правителството на Българския земеделски народен съюз. Основна цел на този закон е наказване на виновните за участието и поражението на Царство България в Първата световна война, а водещ мотив при приемането му е разправа с политическите противници, което прави Третия държавен съд предвестник в много отношения на Народния съд.
След завземането на властта от доминирания от комунистите Отечествения фронт (ОФ) на 9 септември 1944 г. започва изпълнението на договореното и планираното от Съюзниците на Московската и на Техеранската конференции наказване на виновниците за подпалването на Втората световна война (виж и безусловна капитулация).
Първото практическо приложение на това решение е наказването на колаборационистите във Франция от привържениците на генерал де Гол (юли — септември 1944 година без съд, просто по "памет" са екзекутирани приблизително 20 000 колаборационисти). Следват дела от извънредния Висш съд по правосъдието (Haute Cour de Justice) и на практика са издадени до 1951 г. 6 500 смъртни присъди в т. ч. на маршал Петен и на четирикратният министър-председател на Франция Пиер Лавал, екзекутиран на 15 октомври 1945 г. Изпълнени са общо 751 смъртни наказания. Последното дело е на Морис Папон от 1990 г. Така Франция, на практика първи идеологически колаборационист на Нацистка Германия в периода 1940-1944, сяда на масата на победителите на 8 май 1945 г.
Тъй като и България е в същата позиция — член на Тристранният пакт, идеята, макар и със значително по-малък успех, е реализирана и от ръководството на БРП(к) в Москва с активното съдействие и сътрудничество на политическите партии в Отечествения фронт. В България хората също търсели виновника за третата национална катастрофа.
Учредяване и състави
Георги Димитров: „Никой не трябва да бъде оправдан“
На 30 септември 1944 г. Министерски съвет приема единодушно, включително и от некомунистите съюзници на БРП(к) тогава земеделци на Никола Петков и социалдемократи, практически всичките не свързани с колаборационизма политически сили, Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея. Наредбата влиза в сила от деня на обнародването си в „Държавен вестник“- 6 октомври 1944 г., бр. 219, и е изменяна двукратно.
Приемането на Наредбата трябва да сложи край на своеволията, убийствата и терора из страната на взелите властта след 9 септември 1944 г. комунисти и земеделци. В този смисъл на 5 октомври 1944 г. министър-председателят Кимон Георгиев отправя апел да се сложи край на произволите и злоупотребите с властта.[2] Георги Димитров в качеството си на ръководил на Международния отдел на ЦК на Всесъюзната комунистическа партия (болшевики) разпорежда относно подсъдимите на бъдещите Народни съдилища на ЦК на БКП на 21 декември 1944 година „Никой не трябва да бъде оправдан“[3] и през януари 1945 „И никакви съображения за хуманност и милосърдие не трябва да играят каквато и да е роля“.[4]
По-голямата част от съдиите се избират от Отечествения фронт „от най-добрите граждани“,[5] а останалите, включително председателите на съставите — от Министъра на правосъдието Минчо Нейчев, т. е. от политически орган или от изпълнителната власт. Обвинителите и главният обвинител са назначени от Министерски съвет. Изискване за образователен ценз, включително и юридически, няма.
За лично укривателство на търсени от Народния съд, Наредбата-закон предвиждала наказание от редовните съдилища в размер от пет до петнадесет години, като под ударите на тази разпоредба не попадат членове на семейството.[5]
Народният съд се състои от върховни и областни състави. Върховните състави са следните:
първи — за съдене на бившите министри, регенти и царски съветници;
втори — за съдене на депутатите от XXV Обикновено народно събрание;
трети — за съдене на обявените за „провинени“ български експерти по установяването на извършеното от СССР Катинско клане и по трагедията във Виница;
четвърти — за съдене на „военните престъпници“.
шести - за съдене на журналисти и пропагандатори на фашистка идеология
седми - за съдене на участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония
осми - за съдене на фашистките агенти от Софийска област
девети - за съдене на прокурори и съдии при военнополевите и областни съдилища
десети - за съдене на служителите на БНБ и други банки, както и стопански дейци
единадесети - няма данни
дванадесети - за съдене на членовете на организациите "Бранник", "Български национални легиони", фашистки профсъюзи и други
тринадесети - за съдене на жандармеристите за преследването и разстрелите на партизани
От областните състави на този съд 9 са в София. Шестият разглежда дела срещу „профашистки“ журналисти, писатели и общественици, деветият — срещу „фашистките“ съдии и прокурори, други са срещу преследвачите на партизаните, срещу началници на Дирекцията на полицията, Държавна сигурност, гонителите на евреите, жандармерията, Разузнавателното отделение на Министерството на войната и т.н.
Върховните състави са 13-членни, а областните се състоят от 5 члена. Общият брой на областните състави е 68.[6]
Състави на Народния съд [7]
Първи върховен състав - Богдан Шулев (председател), Стефан В. Манов (член), Емануил Е. Манов (член), Тодор Божинов (член), Давид Николов (съдия), Йордан Шумков (съдия); участници от ОФ: Вера Начева, Райна Тодорова; народни обвинители: Георги Петров, Никола Гаврилов, Атанас Армянов
Втори върховен състав - Светослав Кираджиев (председател), Кирил Григоров (член), Васил Цветков (член), Марин Гешков (член), Кирил Бежански (член), Йордан Пергамов (член), Димитрина Йосифова (член), Катя Ботушева (член), Стоян Митов (член), Васил Модев (член), Милан Ангелов (член), Гаврил Чочов (член); народни обвинители: Владимир Димчев, Г. Керемедчиев и Върбан Ангелов
Трети върховен състав - Борис Кьосев (председател) и други; народни обвинители: Димитър Вапцаров. Този състав съди Борис Коцев, д-р Марко Марков, д-р Георги Михайлов и архимандритите Николай Кожухаров, Стефан Николов (Скопски) и Йосиф Диков във връзка с Катинското клане и Виницката трагедия
Четвърти върховен състав - Георги Патронев (председател), Младен Великов (член), Димитър Бонев (член), Георги Лозанов (член), полк. Добри Джуров (член), полк. Здравко Георгиев (член), Александър Междуречки (член), Свобода Атанасова (член), Георги Иванов (член), Миленко Иванов (член), Васил Модев (член), Василка Пешева (член) и Марин Гешков (член); народни обвинители: Георги Станкулов, Никола Цветковски и Георги Мешков. От този състав са подсъдими 142 души военни лица.
Шести върховен състав - Димитър Димитров (председател) и други; народни обвинители: Никола Бронзов, Никола Ланков, Богомил Тодоров, Стефан Величков и Калин Цанков. От този състав са подсъдими 102 души журналисти и пропагандатори на фашистка идеология.
Седми върховен състав - не е известен председателя; народни обвинители: Борис Бъров, Славчо Стоилов, Манчо Рахаминов, Ели Барух. От този състав са подсъдими участниците в депортирането на евреите от Беломорието и Вардарска Македония.
Девети върховен състав - Борис Лозанов (председател) и други; народни обвинители: Борис Димитров, Васил Ахтаподов.
Десети върховен състав - Нейко Нейков (председател) и други; народни обвинители: Стою Татаров, Иван Бояджиев, Шемптом Дантон.
Дванадесети върховен състав - Борис Илиев (председател) и други; народни обвинители: Георги Георгиев, Иван Керезов.
Обвинения и наказания
Според този извънреден наказателен нормативен акт, в редица случаи и с обратна сила, са обявени за престъпни:
сключването на договори с воюващи държави, обявяване на война, нарушаване неутралитета на България спрямо СССР, непредпазване народа от увреждане чрез войната, изпращането на български войски в Югославия и Гърция, „за да преследват народоосвободителните войски на тези страни“.[5]
противозаконно облагодетелстване чрез властта; извършването на тежки престъпления на политическа основа.
„служба на Германия или на съюзниците ѝ“.[5]
поставянето в опасност на български войски от техните ръководители.
предаване на „полицията, жандармерията и войската такива сведения, които са се отнасяли до безопасността или важни интереси на партизаните или другите борци за народните свободи“; „явно пристрастие и грубо престараване“ от страна на магистрати.[5]
изразяването на подкрепа чрез „действия, писания, слово или по друг начин“ за горните деяния или за гоненията на евреите.[5]
Посочени са като наказания:
смърт, временен (без посочен конкретен срок) или доживотен строг тъмничен затвор,
допълнително глоба до пет милиона лева, лишаване от права, конфискация на имущество
Дейност
По "Дело № 1" от 1 февруари 1945 г. са подсъдими бившите регенти, дворцови съветници, министри и народни представители от 25 ОНС. Тринадесет членният Първи състав осъжда на смърт Принц Кирил Преславски Сакскобургготски, Богдан Филов - министър председател, Ген. Никола Михов - тримата регенти на България, както и 17 министри. Мотивите са:
Излагане на сигурността на държавата и поставяне на народните интереси в опасност;
Заповядали са действия, нарушаващи обявения неутралитет към СССР, отежнявайки с това международното положение на България;
Не са изпълнили служебното си положение във връзка с обявената и водена война с Англия и САЩ, като не са взели съответните мерки своевременно за предпазване на народа и държавата от материално и морално увреждане;
Изпращане на наши войски в Югославия и Гърция за да преследват народоосвободителните войски на тези страни и бездействали, с което са станали причина да се поставят в опасност нашите войски;
Заповядали и поощрявали убийства, тежки телесни повреди, палежи, изтазания във връзка с водената след 1 януари 1941 година от правителството вътрешна и външна политика;
Заповядали гоненето срещу евреите. [8].
На 1 февруари 1945 г. първи и втори върховен състав на Народния съд влизат в историята на България с най-масовото произнасяне на смъртни присъди над политици. Екзекуцията на политиците е извършена в нощта на 1 срещу 2 февруари до запустяла яма в Орландовци, изровена от бомбардировките, извън Централните софийски гробища.[4]
След повече от петдесет години, през 1996 г., присъдата е изцяло отменена с Решение №172 на Върховния съд от 26 август 1996 година.
По „Дело № 6“ са подсъдими 101 писатели, художници, журналисти, включително вече убити, като Райко Алексиев, Данаил Крапчев, Петър Амзел и други. По това дело е осъден журналистът и редактор на в. "Демократически сговор" и в. "Мир", Димитър Павлов. Присъдата е "за скудоумие и шовинизъм". Осъдена е и писателката Фани Попова-Мутафова за прогерманското ѝ поведение.
Макар че на съставите е указано да действат по съвест, те са ограничени от краен срок 31 март 1945 година (според някои източници продължават и след това). Присъдите не подлежат на обжалване. Присъдите на първите два състава са обявени на 1 февруари 1945 г. на 150-хиляден внушителен митинг.[9] Присъствените смъртни присъди са изпълнявани веднага.
За брой на процесите се сочи 135, а за общ брой на присъдите — 9 155.[6] Подсъдни на съда са и лица, неприсъстващи и убити без съд преди заседанието, а по отношение на конфискацията — конфискува се имуществото, това на наследниците, както и имоти на други притежатели, ако са били обект на сделки години преди това. По други данни обвиняеми пред Народния съд са 11 122 души, смъртни присъди получават 2730, оправдани са 1516.[10]
Между осъдените на смърт са тримата регенти, 22 министри, 8 царски съветници, 67 депутати, 47 генерали и полковници и др. На доживотен затвор са осъдени 4 бивши министри (професор Михаил Арнаудов, Константин Муравиев, Вергил Димов, Руси Русев), 2 царски съветници, 22 депутати, няколко професори и други.
На 3 юли 1945 г. Главният народен обвинител Георги Петров докладва, че са произнесени 2618 смъртни, 1226 доживотни тъмнични, 8 20-годишни, 946 15-годишни, 687 10-годишни и 3741 по-кратки присъди. Голям брой от осъдените на затвор умират непосредствено след съда от побой и изтезания.[11]
Министърът на Правосъдието Минчо Нейчев в доклад (раздел ІІ Народния съд) пред Политбюро на ЦК на БРП(к) на 24 юли 1945 г., [12] съобщава следните данни, които се различават от тези на Главния обвинител, дадени по-горе. За времето от 22 декември до 31 март Народният съд е разгледал 145 дела с общо 10 907 подсъдими, като независимо от степента на наказанието почти на всички подсъдими е конфискувано имуществото. До този период от време работата на съда не е приключила, поради това, че са издадени задочни смъртни присъди срещу офицери на фронта, както и съществуват висящи дела срещу други около 150 офицери, също така участвали във военните операции на българската армия 1944-1945 г.
Присъдите на съда според Министъра на правосъдието присъди брой осъдени
смъртни 2730
доживотни тъмнични 1921
20-годишни 19
15-годишни 962
10-годишни 727
по-кратки присъди 3241
Критики и отмяна на присъди
Основна статия: Potius sero, quam nunquam
От някои изследователи се оспорва конституционността на Наредбата-закон и учредяването на самия съд. Също така, те посочват съдът като нарушение на прокламираните от ОФ искания за „възстановяване на всички политически и граждански права и свободи“.
Според някои Народният съд правораздава в нарушение на Наказателния кодекс, защото НК не допуска прилагане на закони с обратна сила и наказание за действия, които не са били престъпление по време на извършването им[13]. От друга страна, съденето на военопрестъпниците от страните от Оста във всички останали държави се извършва със задна дата. Предишното съдене на виновници за въвличане на България във войни — Държавния съд от 1922, също действа със задна дата. Заедно с политическите ръководители на страните от Оста са съдени с обратна сила и интелектуалци, лекари и други. Това, както и съденето на депутати, които при това имат имунитет, дава и друго основание de jure да се твърди, че съдът е незаконен, т.е. изцяло политически и външнополитически (виж суверенитет).
Основните критики са свързани с това, че процесите са скалъпени, а Народният съд е нелегитимен. Твърди се също, че той узаконява вече извършени политически убийства, но е само малка част от извършеното от режима спрямо неговите противници и близките им. Извършеното от Народния съд се вписва от неговите критици в мащабната чистка след 9 сертември 1944 г., която на глава от населението взима повече жертви от всяка друга страна в Европа, а и в света. [14] За сравнение - осъдени на смърт в Нюрнбергските процеси са едва 12 души, спрямо 2730 от българския Народен съд.
През 1996 г. Върховният съд на Република България отменя част от присъдите на Народния съд с мотив липса на доказателства.
Несправедливите присъди на Народния съд са изброени сред престъпленията на комунистическия режим в приетия през 2000 година специален закон (Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен)[15].
В Решение 4/1998 г., опирайки се на прежната си практика, Конституционният съд приема, че Народният „не е съдът, съществуващ и действащ към онзи момент като част от правосъдната система на държавата [..., а] е един извънреден съд с определени по време правомощия [...]. От гледна точка на сега действащата Конституция така издадените присъди не могат да се окачествят като съдебни актове.“ [16] Поради това е допустима реституция по силата на закона (ex lege), без проверка на присъдите.
Според някои законодателното осъждане на дейността на Народния съд и реституцията са част от практиката за реванш на бившите колаборационисти и техните наследници. Това за тях е опит да се "смеси" наказанието за обективният колаборационизъм на управлявалите България 1941-1944 с обективните престъпления на комунистите 1944-1962 г., като опит за ревизия на решенията на Великите сили от Казабланка, Москва и Техеран - 1943 г.
Почит
Датата 1 февруари за първи път официално се отбелязва в България като Ден на почит към жертвите на комунистическия режим едва през 2011 г. Решението за това е взето от правителството на 19 януари същата година, по предложение на двама президенти – Желю Желев (1992 – 1996) и Петър Стоянов (1997 – 2002).[4]
Източници
присъдите на т. нар. народен съд се произнасят в името на "Симеон Втори, цар на българите", тъй като все още действа Търновската конституция. Която впрочем не позволява извънредни съдилища, какъвто е народният съд.
Огнянов, Любомир. Държавно-политическата система на България 1944–1948, София 1993, Издателство на БАН, с. 32
Телеграма от 21 декември 1944 написана на руски
В деня за почит към жертвите на комунизма: "И никакви съображения за хуманност"
[Наредба-закон за съдене от Народен съд виновниците за въвличане на България в Световната война срещу Съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея http://www.infotel.bg/juen/arh/26052010.htm]
Декомунизация, интернет инициатива в консултация с антикомунистически настроени български учени
Памет: Годишнина от “народния съд” – най-масовото убийство на български офицери
МВР — Дирекция Информация и Архив, Присъда на Народния съд от 1 февруари 1945 г.
Българските държавни институции. Енциклопедичен справочник, София 1987, с. 263
История на България, изд. Отворено общество, 1996, стр. 421
Българската гилотина", Поля Мешкова, Диню Шарланов, София, 1994, стр. 158, цит. по Декомунизация
http://www.nbu.bg/webs/historyproject/dokumenti_44-62/razdel2t4/f1bop6ae67.pdf Решения на ПБ на ЦК на БРП/к/ за продължаване чистката в съдебния апарат, постигане на пълно сработване между съдебните органи и милицията, внасяне на съдебна литература от СССР, ликвидиране на натрупани следствени дела и др. Доклад от Минчо Нейчев, министър на правосъдието за дейността на Министерството на правосъдието. 24 юли 1945 г. Р Е Ш Е Н И Я Н А П О Л И Т Б Ю Р О № 48 взети в заседанието на 24 юли 1945 г., протокол № 72, ЦДА, ф. 1 б, оп. 6, а.е. 67, л. 1-20. Оригинали. Машинопис.
Огнянов, Любомир. пос. съч., с. 34-35
Крамптън, Ричард, Кратка история на България, София 1994, с. 216
Закон за обявяване на комунистическия режим в България за престъпен. // Лекс.БГ. Посетен на 26 август 2009.
Решение по конституционно дело 16/1997 г.. // Държавен вестник 30/1998 г.. Посетен на 15 октомври 2010., т. ІІІ.2.А
Вижте също
Нюрнбергски процеси
Закон за обявяване комунистическия режим в България за престъпен
Наредба-закон за трудововъзпитателни общежития за политически опасните лица от 20.ХII.1944 г.
Наредба-закон за защита на народната власт от 26.І.1945 г.
Решение № 243 на Върховния съд
Литература
Никола Алтънков: Нарекоха ги "фашисти", София 2004
Борислав Гърдев: "Народния съд" не отмина и спасителя на евреите Филип Махмудиев
Поля Мешкова и Диню Шарланов: гилотина. Тайните механизми на "Народния съд", София 1994
Външни препратки
Пълния текст на „Наредба-Закон за съдене от Народен Съд виновниците за въвличане България в Световната война срещу съюзените народи и за злодеянията, свързани с нея“, www.omda.bg
Осъдени от Народния съд, Сп. “Един завет”, орган на СВ ВНВУ, кн.1/2005г.
1945г. „Кървавият четвъртък“ в България. Bloody Thursday in Bulgaria
Осъдени души от сайта capital.bg, автор: Марта Методиева, 26 фев 2010
Снимки от Заседанията на Народния Съд в www.lostbulgaria.co
Политическият геноцид през 1944- 1945 г., news.ibox.bg
Осъдените правителства на България, news.ibox.bg
Погубените 1945 "Народният съд" – фотографии от архива на Тодор Славчев
Прочит на историята: Линчът, наречен "народен съд" dnevnik.bg, 01 февруари 2013
Категория:
Народен съд
Навигация
Създаване на сметка
Влизане
Статия
Беседа
Преглед
Редактиране
Edit source
История
Начална страница
Портал на общността
Съдържание
Последни промени
Случайна статия
Помощ
Дарения
Инструменти
Какво сочи насам
Свързани промени
Качване в Общомедия
Специални страници
Версия за печат
Постоянна препратка
Информация за страницата
Data item
Цитиране на статията
Подстраници
Languages
Редактиране
Последна промяна на страницата: 15:45, 27 април 2014.
Текстът е достъпен под лиценза Creative Commons Признание-Споделяне на споделеното; може да са приложени допълнителни условия. За подробности вижте Условия за ползване.
Защита на личните данни
За Уикипедия
Условия за ползване
Developers
Мобилен изглед
Wikimedia Foundation
Powered by MediaWiki
неделя, 25 май 2014 г.
Експериментално машинно гласуване у нас (ОБНОВЕНА)
http://bnt.bg/news/obshtestvo/demonstratsiya-na-mashinno-glasuvane
май 22, 2014преди три дни
Брой прочитания: 357
0 Коментара
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
Днес ЦИК представи технологичната новост на тези избори – машинното гласуване. То ще се извърши експериментално в 100 секции. В него може да участва всеки избирател от секцията, в която се провежда. В ЦИК днес направиха демонстрация как на практика ще става това.
Избирателните секции, включени в експерименталното машинно гласуване са разпределени в два района – това са Пазарджик и 23-ти избирателен район в София. Избирателят влиза в помещението, определено за машинното гласуване. Машината се активира от председателя на комисията със специален бутон. На екрана се появява бюлетината. Гласуването става чрез допир до сензорния екран.
Автоматично се иска потвърждение на вота. Ако има грешка, избирателят може да се поправи. Звуков сигнал известява, че гласуването е приключило успешно. Накрая машината отпечатва хартиена разписка със съдържанието на вота. Тя се сгъва с надписа навътре и се пуска в специална кутия. С приключването на изборния ден машината разпечатва хартиен протокол с резултатите от гласуването. Резултатите от машинния вот няма да участват в окончателното преброяване на гласовете. Смисълът на това гласуване е единствено – експеримент. От Обединение “Машинно гласуване” дават категорични гаранции, че с това гласуване се пази тайната на вота.
Александър Раков – Обединение “Машинно гласуване”: “Всичко е заключено с ключалки по отношение на самия хардуер, има и софтуерно криптиране. паметта на машината тя е заключена, ключът се намира в председателя на СИК – само той има право на достъп. Машината пази история за събитията през целия изборен ден по отношение на отключване, заключване, така че да се проследи кога и кой я е отварял”.
Автор: Вера Александрова
СПОДЕЛИ
Facebook12Twitter0Google+0LinkedIn0
В какво се е превърнал Евромайданът преди изборите в Украйна
http://bnt.bg/news/svyat/v-kakvo-se-e-preva-rnal-evromajdana-t-predi-izborite-v-ukrajna
май 23, 2014 - онзи ден
Брой прочитания: 240
0 Коментара
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
За разлика от Източна Украйна в Киев няма и следа от насилие. Днес е последният ден от предизборната кампания преди вота в неделя. Решаващият вот се провежда половин година след началото на кризата.
6 месеца изминаха от началото на кризата и сега Евромайданът е град в града, със собствено история и атмосфера.
Вече няма и следа от суровата Киевска зима. Сега, обаче, слънцето нажежава страстите на Евромайдана. Макар не толкова многобройни, тук остават всички отряди за самоотбрана на площад “Независимост”. Някои са тук, защото вярват, че победа не е постигната
“Длъжен съм да отстоявам правата не само на моите деца, но и на децата на пострадалите”, каза Игор.
Други са тук от чисто безделие. Всички продължават да носят военни униформи. А сред тях има не само жители на Киев, но и от всички околни държави.
“Аз съм от Беларус. Тук съм, за да подкрепям своя братски народ, снвоите приятели”, отбеляза Улян Карпович.
Той е част от отряд, начело на който стои Игор Кревок от Лвов.
Оставил е цялото си семейство, в това число и трима внуци, за да ръководи отрядтие за самоотбрана в Киев. Тук в палатката му спят 32 души, сред тях и собствения му зет.
Майданът вече е символ на борбата за ценности. Някои идват тук, да се снимат, други да правят бизнес.
Едно обединява всички в центъра на Киев – омразата към Виктор Янукович, чийто лик се появява само на тоалетна хартия или изтривалка. Сега дори младите се вълнуват от предстоящия вот.
“Нашето правителство не ни разбира и нещо трябва да се промени”, сподели Оксана.
Близо 36 милиона украинци имат право на вот в неделя. Очаква се рекордна избирателна активност – 80%. Основните претенденти са двама – Петро Порошенко, подкрепян от движението “Удар” на Виталий Кличко и Юлия Тимошенко от партия “Отечество”. Фаворит е Порошенко. Най-вероятно той ще бъде политикът, на чиито плещи ще падне тежката задача да стабилизира страната.
По темата работят Тоня Димитрова и Борислава Борисова
СПОДЕЛИ
Facebook2Twitter1Google+0LinkedIn0
В Украйна седем убити в боеве между армията и сепаратистите

http://bnt.bg/news/svyat/v-ukrajna-sedem-ubiti-v-boeve-mezhdu-armiyata-i-separatistite
май 23, 2014 - онзи ден
Брой прочитания: 174
0 Коментара
ukraina33333
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
Боеве между украинската армия и проруските сепаратисти взеха нови жертви два дни преди президентските избори в Украйна. Загинали са седем души – шестима от тях са бойци от проруското опълчение.
Сраженията са били до село Карловка, североизточно от Донецк – градът бастион на сепаратистите. По-рано Донецк и Луганск станаха арена на ожесточени сражения мажду силите на Киев и местните бунтовници.
18 украински войници бяха убити при атаки с гранати и автоматично оръжие. Жители на Славянск осъмнаха с полуразрушени от сраженията домове. Възрастни хора сравниха ситуацията с времето на Втората световна война.
СПОДЕЛИ
Facebook0Twitter0Google+0LinkedIn0
Как ще гласуват в неделя българите във Великобритания и Германия
http://bnt.bg/news/svyat/kak-shte-glasuvat-v-nedelya-ba-lgarite-va-v-velikobritaniya-i-germaniya
май 23, 2014 - онзи ден
Брой прочитания: 327
0 Коментара
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
Сънародниците ни в чужбина също имат право на глас в евроизборите. Българите в Обединеното кралство например ще гласуват в 25 избирателни секции. Това е най-големият брой места за гласуване на български граждани обявявани някога във Великобритания. Българите в Германия ще могат да гласуват в 5 населени места. На територията на Федералната Република ще работят общо осем секции.
Българите могат да гласуват с паспорт или лична карта в 13 секции в Лондон.
На четири места ще може да се гласува в Шотландия: Абърдийн, Единбург, Дънди и Глазгоу. Възможност да участват в евроизборите имат и българите в Бирмингам, Манчестър, Бристол, Ковънтри, град Флийт в графство Хемпшир, Честър и Колчестър.
Тази година няма избирателни списъци и всеки желаещ може да гласува, ако е заявил предварително това или на място след попълване на декларация и представяне на документ за самоличност.
Германското законодателство допуска провеждането на избори от чужди държави на територията на Федералната република само в помещенията на дипломатическите и консулските представителства на съответната чужда държава, както и в канцелариите на почетните й консули.
Българите в Германия ще могат да гласуват тази неделя в 5 населени места: Берлин, Хамбург, Магдебург, Мюнхен и Франкфурт на Майн.
Предарителната регистрация не е задължително условие за участие в гласуването
До този момент около 1 250 българи, живеещи или пребиваващи на територията на Германия, са заявили участието си в изборите.
По темата работиха Румяна Иванова и Емилиян Лилов.
СПОДЕЛИ
Facebook12Twitter1Google+0LinkedIn0
събота, 24 май 2014 г.
Изявление на президента Росен Плевнелиев
(по повод изборите за Европейския парламент)
http://bnt.bg/news/institutsii/izyavlenie-na-prezidenta-rosen-plevneliev
май 23, 2014 - вчера
Брой прочитания: 177
0 Коментара
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
(по повод изборите за Европейския парламент)
Уважаеми сънародници,
Днес е последният ден от българската кампания в изборите за Европейски парламент. В продължение на един месец 15 партии, 6 коалиции и трима независими кандидати имаха възможност да представят своите виждания за бъдещето на Европейския съюз и на България, като неделима част от него.
Изборите за членове на Европейския парламент вече започнаха. Вчера избирателите във Великобритания и Холандия упражниха правото си на глас. Днес това ще сторят гражданите в Ирландия и в Чехия. 400 милиона европейци имат възможност да гласуват на тези избори и аз съм убеден, че това ще бъде най-масовото демократично събитие в европейската история до днес. За първи път се проведоха публични дебати между номинираните кандидати за председател на Европейската комисия, които бяха излъчени по всички европейски медии. Това даде възможност както на гражданите, така и на кандидатите за евродепутати, да осмислят своите позиции по европейския дневен ред. 10 години след еуфорията от „голямото разширяване“ и 6 години след началото на най-тежката финансово-икономическа криза в Европа след Втората световна война, все повече правителствата на държавите членки се сблъскват с тежки и сложни проблеми, които пораждат скептицизъм и разочарование.
Европейските избори, като всички демократични избори, са шанс за ново начало, защото дават възможност не само нови хора да влязат в политиката, но и да подредим правилно приоритетите в нашия общ европейски проект. Ние, политиците, все още сме в дълг към европейските избиратели, защото не информираме достатъчно своите съграждани, понякога изкушени от възможността така по-лесно, чрез решенията на европейските институции, да оправдаем грешни национални политики.
Но изборите винаги ни напомнят, че евроскептицизмът, антиевропейската реторика и апатията са много голяма заплаха не само за европейската интеграция, но и за демокрацията на национално ниво. Нашият общ Европейски съюз днес повече от всякога се нуждае от допълнителна доза доверие, което да отговори на популизма и национализма.
Европейският съюз е изправен пред нова фаза на интеграция, която се нуждае от подкрепата на гражданите. Затова тези избори са важни. Те ще зададат посоката на развитие не само в следващите 5 години, а за по-дълъг период. Основополагащата идея за европейско единство и обединение е уникална. Тя е силно вдъхновяваща и днес, като дава пример на всички по света. Европейският съюз даде на европейските народи общо пространство за живот и работа, общ пазар и възможност да имаме силен глас и влияние на глобалната сцена. Европейският съюз е най-доброто от всичко, което Европа изпробва и изживя в последните столетия. Нека времето на изолирани държави, железни завеси и политически репресии остане завинаги в миналото. Нека никога не забравяме къде бяхме преди 15 години, когато във времето на силовите групировки, банковите фалити, опашките за визи, за бензин, за мляко и за хляб, ние стартирахме своя път към европейска интеграция.
Днес сме част от модерния свят. Малка, но отворена икономика, част от огромния общ европейски пазар, в който с добро образование, последователен труд и идеи можеш да успееш. Членството на България в Европейския съюз донесе човешка свобода и перспектива. Ползите за България от европейската интеграция са видими, като тепърва значително ще се увеличат. Зависи от нас как използваме Европейския съюз – като инструмент за развитие или като удобно извинение за национални неудачи.
Утре в деня за размисъл ще честваме най-българския празник – Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост. Този ден ни напомня, че България е страна, която има исторически принос за културното и духовното развитие на Европа – основателен повод за самочувствие и гордост за всеки българин. Но близо половин век от своята съвременна история България беше изкуствено откъсната от европейското семейство. Въпреки това, ние, българите, не отстъпихме от историческия си идеал – да заемем своето достойно място сред европейските народи. През всички години на тоталитарна власт европейското беше всичко, към което се стремим – демокрация, свобода на личността, свобода на словото и медиите, честни избори и правова държава. Поколения български патриоти са виждали мястото на България в една обединена Европа, не просто географски, а като част от обща ценностна система, като необратим цивилизационен избор, зад който българските граждани стоят.
Нека сега, когато сме част от обединена Европа, бъдем активни европейски граждани и със своя глас покажем отговорност към бъдещето си.
В неделя ще гласуваме за българските представители в Европейския парламент – най-демократичната европейска институция. Неговата легитимност зависи от всеки един гражданин на Съюза. Само ако бъдем активни, ще можем да направим европейските институции по-отворени и демократични, така че хората да вярват в европейската перспектива и да се чувстват съпричастни към европейската политика.
Европейският съюз не е външна политика за България, той е нашето семейство. Решенията, които се взимат в София, както и тези в Брюксел и Страсбург, имат преки последици върху нашия живот. Затова е важно гласът на страната да бъде чут, да имаме ясни национални позиции по европейския дневен ред, а избраните български депутати в Европейския парламент да ги отстояват заедно.
Българските региони и общини, малките и средни предприятия и земеделските стопани все по-силно ще усещат ползите от европейските програми. Потенциалът на България като част от общата Кохезионна и Селскостопанска политика е изключителен. Само политическата пасивност, неефективните институции и липсата на приоритети и амбиции могат да ни обрекат на изостаналост и западане. Затова гражданите трябва да гласуват и да изискват от политиците ясни и прости решения, които ще работят за устойчив растеж и модернизация на българската икономика.
Вече седем години българските политици обясняват ЕС през еврофондовете, калкулират плюсове и минуси – колко сме внесли и колко ползваме, кое ни се забранява и кое – разрешава. Сигурен съм, че истинската, голямата помощ, която българският народ очаква от Европа, не е само финансова или икономическа. Трябва да гледаме на Европейския съюз не като на донор, не като на източник на средства, а като на това, което искаме да бъдем – икономическа, политическа и културна общност, която вярва в своята мисия, своите принципи и ценности, като работи за мир, за демокрация и за върховенство на закона по света.
Икономическата криза засегна много семейства в България и в Европа. Мнозина се поддадоха на евроскептицизма, защото загубиха своята работа. Много млади хора, които завършват образование, изпитват трудности при намиране на първа работа. Отчуждението, песимизмът и апатията обаче няма да разрешат тези проблеми. Нужни са усилия и воля за промяна.
Искам специално да се обърна и към най-младите –тези, които най-непосредствено усетиха възможностите на членството в ЕС. Правото на свободно движение и отпадането на всички ограничения откри нови перспективи. Младите българи пътуват, за да учат, да работят и специализират, да общуват със своите връстници, могат да се почувстват част от европейското общество на знанието, предприемчивостта, толерантността и солидарността. Но наша отговорност е младите хора да намерят възможност за реализация тук в България, да създадат своите семейства и да изградят бъдещето си тук, в отечеството си. Именно заради това ги призовавам да дадат своя глас. Заедно със своите родители, които през целия си живот са се стремели да осигурят за себе си и за тях европейска перспектива. Поколения българи, живели зад Желязната завеса, мечтаеха и изстрадаха това членство. Нашите бащи и майки, дядовци и баби, нашите възрожденци и будители, искаха децата им да са свободни и да се почувстват европейци. Затова нека изберем да продължим по пътя на европейското развитие за повече свобода, ред и възможности за всеки, което символизира нашият Европейски съюз.
Гласувайте за бъдещето на Европа, това е вашето бъдеще! Какво ще бъде то зависи от всеки един от нас. Гласът на всеки е важен.
(Пълният текст на изявлението е публикуван на уебсайта на Президента на Република България)
СПОДЕЛИ
Facebook0Twitter0Google+0LinkedIn0
четвъртък, 22 май 2014 г.
Монета с лика на Путин за присъединяването на Крим

http://bnt.bg/news/svyat/moneta-s-lika-na-putin-za-prisa-edinyavaneto-na-krim
април 22, 2014 - преди един месец
Брой прочитания: 261
0 Коментара
moneta putin
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
Монети с лика на Владимир Путин ще бъдат изработени в Русия. Серията “Крим – 2014″ в чест на присъединяването на полуострова към страната ще се състои от 25 сребърни и позлатени монети. На лицевата страна ще бъде изобразен руският президент, а от другата страна – очертанията на Кримския полуостров с имената на 28 града в него.
СПОДЕЛИ
Facebook3Twitter0Google+0LinkedIn0
сряда, 21 май 2014 г.
Ивет Лалова постави най-доброто време в Европа навръх 30-ия си рожден ден

http://www.dnevnik.bg/sport/2014/05/18/2302562_ivet_lalova_postavi_nai-dobroto_vreme_v_evropa_navruh/
Препоръчване (24)
От Дневник
Последна промяна в 11:44 на 19 май 2014 (онзи ден), 3536 прочитания, 18 коментара
Лалова си подари победа за юбилея
Лалова си подари победа за юбилея
Reuters
По темата
Ивет Лалова стана рекламно лице на соковете Queen’s - 08 май
Ивет Лалова: Целта ми догодина е две европейски титли (видео) - 16 дек
Най-добрата българска лекоатлетка Ивет Лалова отбеляза подобаващо своя 30-и рожден ден, след като спечели бягането на 100 метра в италианския град Гавардо и постави най-доброто време в Европа през сезона.
Лалова триумфира в късия спринт с време 11.10 секунди, като това беше първото й състезание за сезона на открито. Българката изпревари Одри Алох (11.42 сек.) и Джесика Паолети (11.61 сек.) при попътен вятър от 1.1 м/сек.
Следващото състезание на спринтьорката ще е европейското отборно първенство на 24 и 25 май, където тя ще се състезава за турския клуб ЕНКА.
През този сезон Лалова си е поставила за цел да спечели две европейски титли (на 100 и 200 метра) на шампионата в Цюрих, който ще се проведе между 12 и 17 август.
Българката е действащата европейска шампионка на 100 метра. Тя спечели титлата в Хелзинки през 2012 г. Лалова има злато от европейско първенство и на 200 метра, но на закрито в Мадрид през 2005 г.
Лалова притежава десетото най-добро постижение в историята на бягането на 100 метра с личен рекорд 10.77 секунди. Тя продължава да бъде и най-бързата бяла жена в историята.
вторник, 20 май 2014 г.
Та... защо беше изключително важно да спрем да подкрепяме пропагандата за "5-те процента интелигентни хора"
.
Ами пичове, защото това беше основната постановка в плана на руската комунистическа машина за запазване и възобновяване на деспотичната зависимост в държавите, свързани с бившия социалистически блок. Пичове, Вие верно ли не се бяхте досетили? Има ли вече някой по света, след събитията от последните два месеца, който да не знае какъв е бил Янукович? Има ли някой, който да не е започнал да разбира какви са Сидеров, Бареков, Станишев и Местан? Те не са хора, те са проекти.
Добре че стана това в Украйна - сега освен, че красивата Юлия Тимошенко е на свобода, руско-подкупното лайно Янукович е политически труп, а украинците поеха по пътя си към истината, всички разбраха механизмите на тайните планове и изчисления на ръждясалата руска комунистическа машина по отношение на запазването на бившите й зависими. Това е страхотно, безценно и необратимо. Имаше хора, които го пропагандираха съвсем нарочно и те са само за шутове и колене. Освен шибаната пропаганда за малкото проценти специални хора, които трябваше да тънат в "лукс", другата основна постановка беше разбира се "ако аз не взема парите и не го направя, ще го направи някой друг". Предполагам, че на всеки му става ясно за какво говоря и няма нужда да пиша романи по въпроса, макар и да допускам, че ще се наложи. А горе в заглавието съм използвал думата "беше", защото вече това не е толкова важно, защото комунистическата машина вече се срутва и скоро съвсем ще рухне, а мишките вече се усещат и почват да се подготвят за напускане на гнилия кораб :)
Ами пичове, защото това беше основната постановка в плана на руската комунистическа машина за запазване и възобновяване на деспотичната зависимост в държавите, свързани с бившия социалистически блок. Пичове, Вие верно ли не се бяхте досетили? Има ли вече някой по света, след събитията от последните два месеца, който да не знае какъв е бил Янукович? Има ли някой, който да не е започнал да разбира какви са Сидеров, Бареков, Станишев и Местан? Те не са хора, те са проекти.
Добре че стана това в Украйна - сега освен, че красивата Юлия Тимошенко е на свобода, руско-подкупното лайно Янукович е политически труп, а украинците поеха по пътя си към истината, всички разбраха механизмите на тайните планове и изчисления на ръждясалата руска комунистическа машина по отношение на запазването на бившите й зависими. Това е страхотно, безценно и необратимо. Имаше хора, които го пропагандираха съвсем нарочно и те са само за шутове и колене. Освен шибаната пропаганда за малкото проценти специални хора, които трябваше да тънат в "лукс", другата основна постановка беше разбира се "ако аз не взема парите и не го направя, ще го направи някой друг". Предполагам, че на всеки му става ясно за какво говоря и няма нужда да пиша романи по въпроса, макар и да допускам, че ще се наложи. А горе в заглавието съм използвал думата "беше", защото вече това не е толкова важно, защото комунистическата машина вече се срутва и скоро съвсем ще рухне, а мишките вече се усещат и почват да се подготвят за напускане на гнилия кораб :)
понеделник, 19 май 2014 г.
четвъртък, 15 май 2014 г.
Берлин с тревоги за силното руско влияние в България
Списание "Шпигел" пише за силните връзки за София и Москва, като се позовава на вътрешни доклади във федералното правителство

http://www.vesti.bg/sviat/evropa/berlin-s-trevogi-za-silnoto-rusko-vliianie-v-bylgariia-6011800
Свят
Европа 12 май 2014(преди три дена), 08:58, oбновена в 11:44
15830 402 Сподели
Ангела Меркел Ангела Меркел Източник: ЕПА/БГНес
Берлин е притеснен от нарастващото влияние на Русия върху българското правителство.
Това пише списание "Шпигел", като се позовава на вътрешни доклади във федералното правителство.
В тях се предупреждава, че Русия превръща България в територия, която да послужи като отправна точка за по-нататъшни военни действия. Една трета от икономическото производство, пряко или непряко, ще се контролира от Москва, посочват данни от разузнаването, цитирани от списанието.
Управляващата коалиция се смята за верен помощник на Москва. В партиите, съставящи правителството, има стари кадри на комунистическата партия, разузнаването и много богати български олигарси, които правят изгоден бизнес с фаворитите на Владимир Путин, пише още в докладите.
Връзките между Москва и София са толкова тесни, че Кремъл оказва пряко влияние върху законодателството на балканската държава, посочва "Шпигел" и припомня изнесените от Реформаторския блок документи за поверителни писма от руския енергиен гигант 'Газпром" до Министерството на икономиката в София.
От тях се разбира, че руската държавна компания е продиктувала законовите формулировки, свързани с изграждането на газопровода "Южен поток”.
Въпреки опасенията за нарастващото руското влияние върху София водещият кандидат на Партията на европейските социалисти Мартин Шулц посети предизборно мероприятие на управляващите социалисти в София. В началото на следващата седмица бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер ще отпътува към България.
Източник: "Шпигел", Превод: Агенция "Фокус"
402Коментари
Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 66
Тагове
Германия
Русия
Газпром
България
доклад
Шпигел

http://www.vesti.bg/sviat/evropa/berlin-s-trevogi-za-silnoto-rusko-vliianie-v-bylgariia-6011800
Свят
Европа 12 май 2014(преди три дена), 08:58, oбновена в 11:44
15830 402 Сподели
Ангела Меркел Ангела Меркел Източник: ЕПА/БГНес
Берлин е притеснен от нарастващото влияние на Русия върху българското правителство.
Това пише списание "Шпигел", като се позовава на вътрешни доклади във федералното правителство.
В тях се предупреждава, че Русия превръща България в територия, която да послужи като отправна точка за по-нататъшни военни действия. Една трета от икономическото производство, пряко или непряко, ще се контролира от Москва, посочват данни от разузнаването, цитирани от списанието.
Управляващата коалиция се смята за верен помощник на Москва. В партиите, съставящи правителството, има стари кадри на комунистическата партия, разузнаването и много богати български олигарси, които правят изгоден бизнес с фаворитите на Владимир Путин, пише още в докладите.
Връзките между Москва и София са толкова тесни, че Кремъл оказва пряко влияние върху законодателството на балканската държава, посочва "Шпигел" и припомня изнесените от Реформаторския блок документи за поверителни писма от руския енергиен гигант 'Газпром" до Министерството на икономиката в София.
От тях се разбира, че руската държавна компания е продиктувала законовите формулировки, свързани с изграждането на газопровода "Южен поток”.
Въпреки опасенията за нарастващото руското влияние върху София водещият кандидат на Партията на европейските социалисти Мартин Шулц посети предизборно мероприятие на управляващите социалисти в София. В началото на следващата седмица бившият канцлер на Германия Герхард Шрьодер ще отпътува към България.
Източник: "Шпигел", Превод: Агенция "Фокус"
402Коментари
Share on facebook Share on twitter Share on email More Sharing Services 66
Тагове
Германия
Русия
Газпром
България
доклад
Шпигел
вторник, 13 май 2014 г.
Акция “Не карай пил” във Варна

http://bnt.bg/news/obshtestvo/aktsiya-ne-karaj-pil-va-v-varna
май 12, 2014 - вчера
Брой прочитания: 90
0 Коментара
ne6ofiraipil
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
Шеста поредна година Община Варна организира кампанията “Не шофирай, ако си пил”. Акцията съвпада с абитуриентските балове и изборите за ЕП, което допълнително утежнява обстановка, казаха от общината.
От началото на годината 12 хилди варненци са минали през тест-дрегера, като при 358 водачи промилите алкохол са били над допустимите.
“Войната по пътищата, въпреки усилията на много институции, продължава да взема жертви”, каза заместник-кметът на Варна Тодор Иванов.
Кампанията “Не шофирай, ако си пил” ще влезе във всяко варненско училище, където има абитуриенти.
Доброволци от клуб “Превенции” ще помагат в кампанията с информация и листовки.
“Ние искаме да покажем на хората, особено на нашите връстници, че да караш пил е нещо много лошо, можеш да застрашиш много човешки животи”, каза Кристине – ученичка от 11 клас.
“Това е една чудесна възможност да предадем посланието към младите шофьори и тези, които тепърва ще стават- да не шофират пияни и да не се качват в автомобилите на пияни шофьори”, отбеляза Полина – 11 клас.
Амбицията на кампанията е да достигне до 7 хиляди варненски ученици и абитуриенти и до над 10 хиляди млади шофьори от града и областта.
Репортер: Даниела Цекова
СПОДЕЛИ
Facebook0Twitter0Google+0LinkedIn0
Скандал около руския вицепремиер Димитрий Рогозин
Румънският президент изрази увереност, че руският политик е употребил алкохол преди своя публикация в „Туитър"

http://btvnews.bg/article/svetut/skandal-okolo-ruskiya-vitsepremier-dimitrii-rogozin.html
Светът |
12.05.2014 07:17 | вчера
btvnews.bg
Видяна: 200|
Коментари: 0
ПОСЛЕДНИ
US службите слухтели онлайн през мрежовото оборудване
13.05.2014, 14:31
Силови министри редовно спирали неудобни СРС-та
13.05.2014, 13:30
Руският газ в Украйна вече ще е само срещу авансово плащане
13.05.2014, 13:01
Близки на болен викат линейка пред спешно отделение
13.05.2014, 12:57
Най-четени
Най-коментирани
Семейство разпозна кадри от брака си в предизборен клип на „Атака” 2155
Семейство разпозна кадри от брака си в предизборен клип на „Атака”
12.05.2014 16:59
Градоносни облаци надвиснаха над Реколта 2014 1119
Градоносни облаци надвиснаха над Реколта 2014
12.05.2014 17:04
Постинг във Facebook донесе присъда на млада жена 1090
Постинг във Facebook донесе присъда на млада жена
13.05.2014 09:17
bTV Новините - Централна емисия - 12.05.2014 г. 1011
bTV Новините - Централна емисия - 12.05.2014 г.
12.05.2014 19:58
Топ предложения
Времето в момента
София
19°
Стара Загора
19°
Сливен
19°
Детайлна прогноза за времето
Facebook3
Twitter1
Google+
Pinterest
1
1
дмитрий Рогозин
Димитрий Рогозин Снимка: EPA
Скандал се завихри около руския вицепремиер Димитрий Рогозин. Румънският президент Траян Бъсеску изрази увереност, че руският политик е употребил алкохол преди да напише в „Туитър", че следващият път ще прелети с бомбардировач над източноевропейската държава.
Повод за заплахите на Рогозин стана фактът, че по-рано Букурещ затвори въздушното си пространство за неговия самолет. "На такива декларации не може да има друга реакция. Необходимо е да се разбере колко водка е изпил Рогозин преди да напише това", заяви Бъсеску.
Междувременно, на фона на спорните референдуми в Източна Украйна, молдовските власти са иззели кутии с подписи на гражданите на Приднестровието за присъединяване към Русия, които са се намирали на борда на самолета на руския вицепремиер.
Документите са били предадени на Рогозин по време на визитата му в Тираспол. В навечерието на посещението молдовската страна предупреди руския вицепремиер, че неговата визита е крайно нежелателна

http://btvnews.bg/article/svetut/skandal-okolo-ruskiya-vitsepremier-dimitrii-rogozin.html
Светът |
12.05.2014 07:17 | вчера
btvnews.bg
Видяна: 200|
Коментари: 0
ПОСЛЕДНИ
US службите слухтели онлайн през мрежовото оборудване
13.05.2014, 14:31
Силови министри редовно спирали неудобни СРС-та
13.05.2014, 13:30
Руският газ в Украйна вече ще е само срещу авансово плащане
13.05.2014, 13:01
Близки на болен викат линейка пред спешно отделение
13.05.2014, 12:57
Най-четени
Най-коментирани
Семейство разпозна кадри от брака си в предизборен клип на „Атака” 2155
Семейство разпозна кадри от брака си в предизборен клип на „Атака”
12.05.2014 16:59
Градоносни облаци надвиснаха над Реколта 2014 1119
Градоносни облаци надвиснаха над Реколта 2014
12.05.2014 17:04
Постинг във Facebook донесе присъда на млада жена 1090
Постинг във Facebook донесе присъда на млада жена
13.05.2014 09:17
bTV Новините - Централна емисия - 12.05.2014 г. 1011
bTV Новините - Централна емисия - 12.05.2014 г.
12.05.2014 19:58
Топ предложения
Времето в момента
София
19°
Стара Загора
19°
Сливен
19°
Детайлна прогноза за времето
Facebook3
Twitter1
Google+
1
1
дмитрий Рогозин
Димитрий Рогозин Снимка: EPA
Скандал се завихри около руския вицепремиер Димитрий Рогозин. Румънският президент Траян Бъсеску изрази увереност, че руският политик е употребил алкохол преди да напише в „Туитър", че следващият път ще прелети с бомбардировач над източноевропейската държава.
Повод за заплахите на Рогозин стана фактът, че по-рано Букурещ затвори въздушното си пространство за неговия самолет. "На такива декларации не може да има друга реакция. Необходимо е да се разбере колко водка е изпил Рогозин преди да напише това", заяви Бъсеску.
Междувременно, на фона на спорните референдуми в Източна Украйна, молдовските власти са иззели кутии с подписи на гражданите на Приднестровието за присъединяване към Русия, които са се намирали на борда на самолета на руския вицепремиер.
Документите са били предадени на Рогозин по време на визитата му в Тираспол. В навечерието на посещението молдовската страна предупреди руския вицепремиер, че неговата визита е крайно нежелателна
понеделник, 12 май 2014 г.
Ще бъде ли забранено на емигрантите да придобиват земя?

http://economix.bg/emigrantite-da-pridobivat-zemya
Tuesday, 15 April 2014 15:52 - преди около месец
Земя
Рубрика: България
permalink
Ключови думи:
земеделска земя
Президентът Росен Плевнелиев наложи вето на промените в Закона за собствеността и ползването на земеделските земи, които според неговото тълкуване въвеждат забрана за покупка на земя дори от български граждани, които са в чужбина.
В мотивите се посочва, че в противоречие с Конституцията, приетите промени въвеждат забрана за българските граждани да си купят земеделска земя, ако не са пребивавали 5 години на територията на страната, което ще лиши над 2 милиона българи зад граница от възможността да могат да придобиват право на собственост. Държавният глава смята, че не бива да бъдат приемани норми, които позволяват противоречиво тълкуване и допускат чужденци от трети държави след 5-годишно пребиваване да придобиват земеделски земи. В мотивите се посочва още, че приетите разпоредби представляват по същество едностранно ограничение на две от свободите във вътрешния пазар – правото на установяване и свободното движение на капитали в ЕС.
Без дори да има вникване в ситуацията, която характеризира българското земеделие и пазара на земеделски земи, се правят глобални изводи, които не помагат на никого, а най-малко на президента като обединител на нацията, коментира пред БНР председателят на Комисията по земеделие в Народното събрание Светла Бъчварова. Аз не знам български гражданин, който не е пребивавал 5 години в България, каза тя. Според нея в закона не пише, че условието се отнася до последните 5 години.
Точният текст наистина не въвежда изискване пребиваването да е е през последните години. Изискването за отнася и за юридически лица (критерият е установяване) или за техните съдружници и учредители, които трябва да отговарят на изискванията. Според текстовете, гласувани на комисия, изискването не се прилага при придобиване на право на собственост върху земеделски земи при наследяване по закон. Нотариуисите ще искат декларация за произхода на средствата при изповядване на сделките. Освен това се забранява придобиване на земя от офшорки и от акционерни дружества, които издават акции на приносител.
Бъчварова уточни, че законът дава възможност земя да придобиват граждани на ЕС и на държави, с които България има двустранни споразумения. За останалите има текст в закона, който предвижда абсолютната забрана на юридически лица да закупуват земя, включително и офшорни компании.
Има достатъчно негативни практики по отношение на купуването на земеделска земя. През 2010 година същият този президент като министър в правителството на ГЕРБ можеше да направи анализ и да променят в договора за присъединяване към ЕС изискването за покупка на земеделска земя. Факт е, че българската земя се владее от фирми, които не работят в България. Освен това тази земя се дава под наем и не се обработва, каза още Бъчварова.
Хиляди незаконни български паспорти

http://lex.bg/bg/news/view/57492
Източник: DarikNews.bg 26.02.2014 - преди два-три месеца
0 - A +
Хиляди незаконни български паспорти Снимка: Sofia Photo Agency
В продължение на години Държавната агенция за българите в чужбина е издавала незаконно удостоверения за български произход на всякакви чужденци. Това констатира Върховната административна прокуратура, която провери дейността на ведомството.
Тя потвърди заключенията от разследване на „Труд", че хора, които нямат български корени, са получавали бележки за наш произход.
Благодарение на тези документи те са взимали български паспорти по облекчена процедура.
Става въпрос за хиляди такива случаи.
за 50% против 50% 12 гласували
принтирай блогове добави в любими
Руски интерес към имотите по Черноморието
http://bnt.bg/news/ikonomika/ruski-interes-ka-m-imotite-po-chernomorieto
март 07, 2014 - преди около два месеца
Брой прочитания: 381
0 Коментара
<< Предишна публикацияСледваща публикация >>
И докато туроператорите се притесняват, че кризата в Украйна може да доведе до по-малко туристи по Черноморието ни, на пазара на имотите в Бургас не регистрират спад на търсенето от страна на руските граждани. В Созопол вече има оформен руски квартал. Подобен комплекс в Поморие пък е известен като “Малката Москва”.
Сергей Ковалевич е руснак, дошъл в България преди две години, купил си апартамент в Созопол и решил да започне бизнес с проектиране и строеж на жилища. Майката на съпругата му е украинка и затова следи обстановката там внимателно.
Сергей Ковалевич – управител на строителна фирма в Созопол: “Това, което става там, е много печално. За двата народа- и за украинския, и за руския, но мисля, че на моя бизнес тук няма да се отрази.”
Според Сергей Ковалевич сривът на рублата преди дни няма да окаже сериозно влияние на неговия бизнес и вярва, че кризата в Украйна ще се разреши.
Сергей Ковалевич – управител на строителна фирма в Созопол: “Ако хората са си спечелили пари и са решили да си купят имот тук, политиката няма да им повлияе. Аз мисля, че Русия няма да затвори границите си и няма да има нова студена война.”
Брокери на недвижими имоти в Бургас казват, че малко от украинците предприемат покупка на недвижим имот в България, а идват главно като туристи. В същото време от агенциите за недвижими имоти не се притесняват, че ситуацията в Украйна ще се отрази на интереса на руски клиенти към
жилища в района.
Диана Иванова – член на УС на Национално сдружение недвижими имоти: “Като че ли тази неяснота тях ги провокира да станат по-бързо собственици на имот в България, съответно по-голямата част от тях купуват с цел постоянно пребиваване тук.”
Само през последните две години в района на Бургас, Поморие и Созопол над 10 хиляди жилища са станали собственост на руснаци .
Автор: Веселин Григоров, Елена Стойчева
СПОДЕЛИ
Facebook0Twitter0Google+0LinkedIn0
неделя, 11 май 2014 г.
Изкуството на войната Две
Няма нищо манипулативно - всичко си е от читанката, просто това са останалите цитати, които бяха пропуснати преди година и три месеца и съответно в по-долната публикация. Подчертавам: това не означава, че са настанали някакви мрачни времена или е настъпил краят на мирните и светли такива или че вече не живеем в по-добър свят! Не. Всичко е заради идеята за цялостност и завършеност и за да не изглежда като изрязани от оригинала части, манипулативно извадени от контекста, като при шибания марксизмо-ленинизъм.
_Сун-Дзъ каза:_
…Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.
Те са:
— Моралният закон
— Небето
— Земята
— Пълководецът
— Редът и дисциплината.
…Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.
Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.
…Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.
С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.
Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
— Кой от двамата пълководци е по-способен?
— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
— Коя е по-могъщата войска?
— Къде командирите и войниците са по-подготвени?
— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?
Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.
…
2
Водене на война
_Сун-Дзъ каза:_
Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.
Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.
…Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.
Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.
Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.
От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.
Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.
Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.
Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.
…Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.
Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.
…
3
Нападение чрез хитрост
_Сун-Дзъ каза:_
…
4
Разположение на силите
_Сун-Дзъ каза:_
…Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.
Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.
…От методическа гледна точка във военното дело са налице следните показатели:
— измерения
— количества
— изчисления
— съпоставки
— победа
Измеренията произтичат от Земята; количествата — от измеренията; изчисленията — от количествата; съпоставките — от изчисленията; и победата — от съпоставките.
…
5
Мощ
_Сун-Дзъ каза:_
Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.
В сражение командването на голяма войска съвсем не се различава от командването на малобройна: то е само въпрос на установяване на взаимовръзка чрез знаци и сигнали.
Сигурността, че цялата ти войска може да устои на масирана вражеска атака и да остане невредима, е следствие от военни ходове — преки и косвени.
Нека ударът на войската ти бъде като на воденичен камък, хвърлен към яйце — това е умение да се борави чрез слабостта и силата.
Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа.
Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.
Не съществуват повече от пет звука. При все това съчетанията им дават живот на повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути.
Не съществуват повече от пет основни цвята — син, жълт, червен, бял и черен. При все това съчетанията им създават повече багри, отколкото някога могат да бъдат видени.
Не съществуват повече от пет основни вкуса — кисел, лютив, солен, сладък и горчив. При все това съчетанията им пораждат повече вкусови усещания, отколкото някога могат да бъдат изпитани.
В битка няма повече от два начина на нападение — пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове.
Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг — никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания?
Настъплението на войниците е като стремителните талази на буен поток, които преобръщат камъните по пътя си.
Успешното решение е в своевременното действие — тъй както сокол връхлита ненадейно, което му позволява да порази и унищожи жертвата си.
И тъй, добрият пълководец е страшен в нападение и бърз във вземането на решения.
Мощта може да се оприличи с опънат докрай арбалет, а решението — с пускането на стрелата.
Всред възбудата и глъчката при една битка може да ни се струва, че цари безредие, но всъщност да няма никакво безредие; всред привидната суматоха и хаос бойният ти строй може да е лишен от глава или опашка, но пак да е устойчив срещу поражение.
Привидното безредие изисква безукорна дисциплина. Привидният страх изисква смелост. Привидната немощ изисква сила.
Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения.
Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши.
Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част.
Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.
Когато оползотворява общата мощ, неговите бойци стават подобни на търкалящи се камъни и дънери. Защото в природата на камъните и дънерите е да стоят неподвижни на равно и да се движат по наклон; когато са ръбести, са изправени, но ако са обли — летят надолу.
Така мощта, разгърната от добрите бойци, е като мощта на объл камък, който устремно лети по стръмния склон на планина, висока хиляда стъпки. Толкова по въпроса за мощта.
6
Слаби места и силни страни
_Сун-Дзъ каза:_
Който първи заеме позиция на бойното поле и очаква врага, ще е отпочинал за битката. Който се яви по-късно, ще трябва да бърза и ще бъде изтощен.
Ето защо изкусният пълководец налага волята си над врага, без да позволява той да му наложи своята.
Подмамвайки го с някакви преимущества, можеш да го подтикнеш да се приближи драговолно; а причинявайки му вреди, можеш да го възпреш да се приближи.
Ако врагът е в леко положение, бъди способен да го тормозиш с постоянни нападения. Ако е добре запасен с храна, бъди способен да го доведеш до глад. Ако се е разположил на лагер, бъди способен да го изтласкаш оттам насила.
Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват.
Една войска може да измине без умора огромни разстояния, ако върви през местности, където го няма врага.
Можеш да бъдеш сигурен, че набезите ти ще се увенчаят с успех, само ако нападаш незащитени позиции. Можеш да бъдеш сигурен в надеждността на отбраната си, само ако държиш позиции, които няма как да бъдат атакувани.
Следователно умел в нападението е онзи пълководец, чийто противник не знае какво да защитава. И е умел в отбраната онзи, чийто противник не знае какво да атакува.
О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.
Можеш да напредваш без никаква съпротива, ако се насочваш към слабите позиции на врага. Можеш да се оттегляш без опасност от контранападения, ако се придвижваш по-бързо от врага.
Ако желаеш да влезеш в битка, можеш да въвлечеш врага насила, дори да е защитен от висок крепостен вал и дълбок ров. Трябва само да нападнеш такава позиция, която той неминуемо ще бъде принуден да оголи.
Ако не желаеш да влизаш в битка, можеш да попречиш на врага да те въвлече в такава, дори той да е способен да достигне безпрепятствено до лагера си. Трябва само да подхвърлиш на пътя му нещо чудато и невнятно.
Като разкриваш вражеските позиции, а твоите остават невидими за него, запази силите си сплотени, докато неговите трябва да бъдат разделени.
Трябва да постигнеш спойка на силите си, а вражеските да бъдат раздробени. Тогава ще имаш цялост срещу отделни части от цяло, което ще рече, че ще си многочислен срещу малочислени врагове.
Така ще бъдеш способен да нападнеш по-слаба войска с по-силна, а противниците ти ще се окажат в бедствено положение.
Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни.
Защото подсили ли врагът фронта, ще отслаби тила си; а подсили ли тила, ще отслаби фронта; подсили ли левия фланг, ще отслаби десния; подсили ли десния, ще отслаби левия. А ако изпрати подкрепления навсякъде, навсякъде ще е слаб.
Числената слабост се дължи на необходимостта от подготовка за отбиване на възможни атаки. Численото превъзходство — на това, че заставяш врага да предприеме против теб тази подготовка.
Като знаеш мястото и времето на предстоящата битка, можеш отрано да съсредоточиш силите си.
Но ако не са ти известни нито мястото, нито времето, левият фланг ще е безсилен да подпомогне десния, а десният — безсилен да подпомогне левия; авангардът ще е неспособен да облекчи тила, а тилът — да подкрепи авангарда. А какво остава, ако най-отдалечените части от армията ти са на разстояние сто ли, а най-близките — дори само на няколко!
Макар по мои изчисления войската на Юе да е по-многобройна от твоята, това не ще е предимство, що се отнася до победата. Ето защо аз твърдя, че победата е постижима.
Макар врагът да те превъзхожда по численост, можеш да му попречиш да се сражава. Начинът е да се разгадаят плановете му и да се осуети възможността те успешно да се осъществят.
Проучи го и разбери кога действа и кога бездейства. Застави го да се разкрие, за да разбулиш уязвимите му страни.
Внимателно съпостави противниковата войска със собствената, за да знаеш къде мощта ти е в излишък и къде — недостатъчна.
При тактическото разположение на силите върховното постижение е да ги прикриеш. Бъди неуловим и ще се предпазиш от най-коварните шпиони, от козните на най-умните глави.
Че победата може да се извоюва посредством собствената тактика на врага — това мнозинството не осъзнава.
За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата.
Не повтаряй тактика, която веднъж ти е донесла победа. Нека способите ти се определят от безкрайното разнообразие на обстоятелствата.
Военната тактика е като водата. Естественият път на водата е не да се задържа нависоко, а скоростно да се стича надолу.
Така е и при войната: трябва да се изплъзваш от това, що е силно, и да се устремяваш към това, що е слабо.
Водата определя посоката си в съответствие с природата на терена, където тече. Пълководецът изковава победата си в зависимост от неприятеля, срещу когото се изправя.
И тъй както водата не приема постоянна форма, така и във военното дело няма постоянни образци.
Който е способен да изменя тактиката си според противника и така да постига победи, заслужава да бъде наречен божествен воин.
Петте елемента (вода, огън, дърво, метал, земя) невинаги присъстват поравно. Четирите годишни времена се редуват. Има дълги и къси дни. Луната намалява и нараства.
7
Придвижване
_Сун-Дзъ каза:_
…След като е сбрал войска и е обединил силите, той трябва да приведе в съответствие различните й части, преди да ги разположи.
Следва тактическото придвижване. От това по-трудно няма. Трудността при тактическото придвижване е, че трябва да превърнеш опосредствания път в пряк и злополучията в предимства.
Така, ако поемеш по дълъг и обиколен път, но сполучиш да отклониш врага от неговия и макар да си тръгнал след него, успееш да пристигнеш пръв — значи владееш умението да подвеждаш чрез хитрост.
Придвижването с войска е благоприятно. Придвижването с недисциплинирано множество е изключително опасно.
Ако поемеш на поход с войска в пълно бойно снаряжение, с цел да имаш надмощие, възможно е да закъснееш. От друга страна, изпращането със специална мисия на бързо придвижваща се колона със същата цел, ще ти наложи да се лишиш от обоза и запасите.
И така, ако наредиш на хората си да свалят броните и с оглед да вземат преднина ги принудиш да извървят сто ли, тоест двойно по-голямо разстояние от обичайното, без да спират ни денем, ни нощем — тогава командирите и на трите ти дивизии ще попаднат в плен на врага.
По-издръжливите ще са начело. Изтощените ще изостанат. Така едва една десета от войската ти ще стигне на местоназначение.
Ако изминеш петдесет ли, за да изпревариш врага, ще изгубиш командира на първата дивизия, а едва половината от войската ще стигне на местоназначение.
Ако със същата цел изминеш трийсет ли, ще пристигнат две трети от войската ти.
Следователно можем да приемем, че армия без обоз е обречена, защото без продоволствия войниците ще гладуват, а без снаряжение не ще бъдат боеспособни и ще погинат.
Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели.
Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.
Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.
Във война заблуждавай — и ще успееш.
Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.
Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.
При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.
Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.
Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.
Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.
Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.
В наръчника за военно ръководство е казано:
„На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“
Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.
Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.
Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.
Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.
Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.
Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.
Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.
Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.
Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.
Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.
Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.
Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.
Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.
В това се състои изкуството да воюваш.
8
Гъвкава тактика
_Сун-Дзъ каза:_
…Не лагерувай на неподходящи места. В земи, където се пресичат главни пътища, обедини силите си със съюзнически. Не оставай задълго в опасни и уединени области. Когато си обкръжен, бъди хитър. Когато си отчаян, сражавай се.
…Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.
…
9
Настъпление
_Сун-Дзъ каза:_
Стигаме до лагеруването на войската и наблюдението на врага.
Преодолявай планините бързо и се настанявай в близост до долини. Когато строиш бивак, избирай високи, слънчеви места. Не изкачвай стръмнини, за да влезеш в бой. Толкова за воюването в планински области.
Щом прекосиш река, отдалечи се от нея.
Когато настъпващият враг прекосява река, не бързай да го нападаш посред нея. По-добре остави половината войска да премине и тогава нанеси удар.
Ако си нетърпелив да влезеш в бой, не пресрещай врага близо до река, която той трябва да прекосява.
Закотви лодките си нагоре по течението, с лице към слънцето. Не се движи срещу течението, за да влезеш в схватка с врага. Толкова за воюването по реки.
Когато прекосяваш солени крайморски блата, нека единствената ти грижа е да го направиш бързо, без забава.
Ако си принуден да се биеш сред крайморско блато, то нека пред теб има трева и вода, а зад теб — дървета и храсти. Толкова за воюването сред блато.
В сухи и равнинни местности заемай леснодостъпна позиция, но така, че да има възвишения откъм десния ти фланг и откъм тила.
Това са четирите полезни правила в четирите клона на военното познание, които позволиха на Жълтия император да покори четирима отделни владетели.
…Издигащи се в далечината колони от прах са признак за напредващи колесници. Когато прахта се стеле ниско, но нашироко, това предвещава приближаването на пехота. Когато прахта се разклонява в различни посоки, това сочи, че отделни групи са изпратени да събират дърва за огрев. Няколко облака прах, вдигащи се тук-там, свидетелстват, че войската се разполага на лагер.
…
10
Терен
_Сун-Дзъ каза:_
Терените биват шест вида, а именно:
— достъпни пространства
— сложни пространства
— пространства за изчакване
— теснини
— стръмнини
— отдалечени от врага
Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.
При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.
Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.
От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.
Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.
При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.
Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.
Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.
Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.
Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.
Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.
Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.
Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:
— Бягство
— Неподчинение
— Деморализация
— Срив
— Безпорядък
— Разгром
При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.
Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.
Когато командирите са твърде силни, а обикновените войници — твърде слаби, резултатът е деморализация.
Когато висшите командири са гневни и непокорни, та срещнат ли врага, влизат в бой поради своята ярост, преди главнокомандващият да е в състояние да даде указания дали позицията е подходяща за нападение, резултатът е срив.
Когато пълководецът е безволев и без авторитет, когато заповедите му са мъгляви по съдържание и предназначение, когато на командирите и бойците не са вменени конкретни задължения, а редиците са нестройни и непълни, резултатът е безпорядък.
Когато пълководецът е неспособен да прецени силата на врага и хвърли в сражение малобройна част срещу многочислена или слаба срещу силна, когато пропусне да разположи елитните си бойци на предната линия, най-вероятният резултат е разгром.
Това са шестте начина да си докараш поражение и те следва да бъдат взети под внимание от всеки командир, заемащ важен пост.
Природните условия в страната са най-верният помощник на воина. Но мерило за великия пълководец са способностите за оценка на неприятеля, за ръководство на победна армия, за проницателно предвиждане на трудностите, опасностите и разстоянията.
Който има познания в тези области и ги прилага на дело, ще печели битките. Който нито има познания, нито ги прилага, ще бъде победен.
…
11
Деветте положения
_Сун-Дзъ каза:_
В изкуството на войната се отчитат девет полеви разновидности:
— Разпиляно пространство
— Лесно пространство
— Ключово пространство
— Открито пространство
— Кръстопътно пространство
— Важно пространство
— Трудно пространство
— Оградено пространство
— Безнадеждно пространство
Когато пълководецът е на собствена земя, това е разпиляно пространство.
Когато е навлязъл във вражеска земя, но не твърде навътре — това е лесно пространство.
Територия, която предоставя голямо преимущество на страната, която я владее, е ключово пространство.
Територия, предоставяща свобода на движение за всяка от страните, е открито пространство.
Територия, граничеща с три съседни държави, така че който я завземе първи, може да се ползва от тяхната подкрепа, е кръстопътно пространство.
Когато една войска е проникнала във вътрешността на вражеска държава и е оставила зад гърба си укрепени градове — това е важно пространство.
Планини и гори, стръмни склонове, блата и мочурища и всяка друга тежка за прекосяване територия — това е трудно пространство.
Място, до което се достига през тесни проходи и от което отстъпление е възможно само по лъкатушни пътеки, така че малобройни вражески сили са достатъчни, за да разбият голяма твоя войскова част — това е оградено пространство.
Място, на което единственото ти спасение от унищожение е в незабавната битка — това е безнадеждно пространство.
В разпиляно пространство не се бий. В лесно пространство не спирай. В ключово пространство не нападай.
В открито пространство не се опитвай да препречиш хода на врага. В кръстопътно пространство сключвай съюзи със съседните държави.
Във важно пространство си набави продоволствия чрез плячка. В трудно пространство продължавай похода напред.
В оградено пространство прибягвай до хитрост. В безнадеждно пространство се бий.
Някогашните изкусни пълководци са умеели да се вклинят между фронта и тила на врага, та да не позволят на малките и големите отряди да си помагат, да попречат на добрите войници да спасяват неспособните и да възпрат командирите да прегрупират хората си за ново нападение.
Когато вражеските сили били обединени, успявали да всеят безредие сред тях.
Когато били в изгодно положение, настъпвали. Ако ли не, оставали на позициите си.
Ако някой ме попита как да се справи с огромно вражеско войнство, което е в строен боен ред и се впуска в нападение, бих му отговорил: За начало завладей нещо, което е скъпо на противника ти. Тогава той ще е склонен да се подчини на волята ти.
Бързината е същността на войната: възползвай се от неподготвеността на врага, придвижвай се по непредвидими пътища и нападай незащитени места.
Настъпващата сила трябва да се съобразява със следните правила:
Колкото по-навътре проникваш в дадена страна, толкова по-сплотени ще са твоите войници и така бранителите не ще те сразят.
Предприемай набези в плодородни земи, за да запасиш войската си с храна.
Внимателно следи за благополучието на хората си. Не ги претоварвай. Съсредоточавай енергията си и пази силите си. Бъди с войската си в непрестанно движение и изработвай неразгадаеми планове.
Прати бойците си на позиции, от които няма изход, така че те да предпочетат смъртта пред бягството. Пред очите на смъртта няма нищо непостижимо. Командирите и войниците ще се бият до краен предел на силите си.
Когато са отчаяни, бойците губят чувството си за страх. Ако нямат убежище, ще останат на място. Ако са във вражеска страна, фронтът ще е труднопробиваем. Ако не разчитат на помощ, ще се сражават безпощадно.
Така, без да чакат разпоредби, бойците ще са постоянно нащрек; без да чакат подкана, ще изпълнят волята ти; без принуда ще ти бъдат верни; без да отправяш изрични заповеди, ще можеш да се уповаваш на тях.
Издай възбрана да се осланят на поличби и предзнаменования и сложи край на суеверията, водещи до колебливост. Тогава никой не ще се бои от гибел, дори и да настъпи смъртният му час.
Ако войниците ти не са заможни, то не е защото богатството ги отблъсква. Ако живеят кратко, то не е защото бягат от дълголетието.
В деня, когато им заповядаш да влязат в бой, войниците ти може да плачат, сълзите ще квасят дрехите им или ще се стичат по лицата им — ала окажат ли се в безизходица, ще проявят храбростта на Чжу или Гуа.
Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан — змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.
Ако някой ме попита може ли да се стори тъй, че войската да противодейства като шуайчжан, ще отговоря: да, може. Дори и хората на У и на Юе да са врагове, ако те в една лодка прекосяват река и ги застигне буря, ще си помогнат взаимно, тъй както лявата ръка помага на дясната.
Ето защо не бива да разчиташ само на запънатите с букаи коне и на вбитите в земята колела на колесниците.
Принципът при ръководството на войска е да установиш праг на смелост, който всички трябва да достигнат.
Как да извлечеш най-доброто и от силата, и от слабостта, е въпрос, свързан с правилното оползотворяване на пространството.
Така изкусният пълководец командва цяла армия, сякаш води за ръката един-единствен човек.
Задача на пълководеца е да пази мълчание, та да постигне тайнственост; да бъде честен и справедлив, та да поддържа реда.
Той трябва да е способен да въвежда своите командири и воини в заблуждение чрез мними сводки и привидности, та да ги държи в неведение.
Като непрестанно променя разпоредбите и плановете си, врагът му не ще знае нищо определено. Като мести лагера си и е в постоянно движение по обиколни пътища, той възпрепятства врага да предугади намеренията му.
В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току-що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта.
Той изгаря лодките си и чупи съдовете за хранене. Тъй както овчар води стадото си, той насочва хората си по този или онзи път, без никой от тях да знае накъде е тръгнал.
Да сбере войнството си и да го въвлече в опасност — ето как може да се определи делото на пълководеца.
Различните показатели, съответстващи на деветте полеви разновидности, целесъобразността от нападателна или защитна тактика, същностните закони на човешката природа — ето нещата, които трябва да се изучат най-внимателно.
При напредване във вражеска територия водещият принцип е, че при проникване дълбоко навътре бойците се сплотяват, а при навлизане само на малко разстояние са склонни да се разпиляват.
Когато напускаш родината и повеждаш войската през съседна територия, се оказваш в критично пространство. Когато във всички посоки има пътища, намираш се в кръстопът — но пространство.
Когато проникнеш навътре в страната, си във важно пространство. Когато проникнеш на кратко разстояние — в лесно пространство.
Когато вражеските крепости са зад гърба ти, а пред теб има тесни проходи, това е оградено пространство. Когато не разполагаш с никакво убежище, си в безнадеждно пространство.
И така, в разпиляно пространство ще вдъхновя хората си с единна цел. В лесно пространство ще се погрижа за наличието на тесни връзки между всички части на войската.
В ключово пространство ще ускоря движението на тиловите части.
В открито пространство ще съм бдителен относно отбраната. В кръстопътно пространство ще заздравя отношенията със съюзниците си.
Във важно пространство ще се постарая да осигуря продължително действащ канал за снабдяване с продоволствия. В трудно пространство ще устремя хората си напред.
В оградено пространство ще затворя всички пътища за отстъпление. В безнадеждно пространство ще проглася пред войниците невъзможността да оцелеят.
Защото в природата на войника е да оказва упорита съпротива, когато е обкръжен, да се бори твърдо, когато е в безизходица, и да се подчинява светкавично, когато е в опасност.
Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели. Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата. Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.
Пренебрегването на който и да е от тези няколко принципа не е от полза за пълководеца.
Когато пълководец нападне могъща държава, умелото му ръководство се състои в това да предотврати съсредоточаването на вражеските сили. Той всява страх у своите противници, а съюзниците им нямат възможност да се обединят срещу него.
Ето защо той не се стреми да се съюзява с други държави, нито да укрепва силите им. Той трябва да преследва собствените си неразгадаеми цели, вдъхвайки ужас у врага. Така ще е способен да превземе градовете и да свали владетеля.
Възнаграждавай хората си без оглед с общоприетите правила, издавай заповеди без оглед с предишни разпоредби — така армията ще те следва като един.
Запознавай войниците си само с непосредствените задачи, без те да са в течение на твоите замисли. Когато изгледите са добри, разкривай им ги. Ала не им казвай нищо, когато положението е мрачно.
Постави войската си в смъртна опасност — и тя ще оцелее. Хвърли я в отчаяни трудности — и накрая тя ще излезе от тях невредима.
Защото именно когато е под заплаха, една войска е способна да нанесе победен удар.
Успехът във войната се постига чрез внимателно нагаждане към целта на врага.
Непрестанно дръж под око вражеския фланг и в дългосрочен план ще успееш да убиеш главнокомандващия.
Това е умението да постигнеш нещо чрез чисто коварство.
Щом завземеш властта, затвори граничните пътеки, премахни официалните указателни знаци и не допускай никакви емисари.
В заседателната зала бъди непреклонен, за да владееш положението.
Ако врагът остави отворена вратичка, нахлуй през нея.
Превари врага, слагайки ръка на нещо, което му е скъпо; изчисли кога той ще пристигне на бойното поле.
Следвай пътя, очертан от правилата и обичая, и се нагаждай към врага дотогава, докато ти стане възможно да се впуснеш в решителна битка.
Нека отпърво поведението ти бъде свенливо като на девица — дотогава, докато врагът се разкрие. Сетне бъди като бързоног заек и за врага ще е късно да ти окаже отпор.
12
Нападение с огън
_Сун-Дзъ каза:_
Има пет начина за нападение с огън. Първият е да изгориш войниците в лагера им. Вторият е да изгориш запасите им от храна. Третият е да изгориш обоза. Четвъртият е да изгориш оръжията и складовете с боеприпаси. Петият е да изгориш мостовете и да обсипеш с огън пътищата.
За нападение с огън трябва да разполагаш с определени средства. Запалителните средства винаги следва да се държат в готовност.
За нападение с огън има подходящи сезони и подобаващи дни.
Подходящ е сезонът, когато времето е сухо. Подобаващи са дните, при които луната се намира в съзвездията Цедилка, Стена, Крило и Напречник, понеже тогава обикновено вее силен вятър.
При нападение с огън трябва да си готов за пет възможни развоя.
— Ако в лагера на врага избухне пожар, бъди готов мигновено да предприемеш нападение отвън.
— Ако там гори пожар, но вражеските войници запазват спокойствие, не нападай, а изчакай благоприятен момент.
— Когато огнената стихия е в разгара си, атакувай, ако е възможно. Ако не е — не мърдай от мястото си.
— Ако е допустимо да нападнеш с огън отвън, не чакай вътре да избухне пожар, а действай, щом се окаже сгода.
— Когато предизвикваш пожар, бъди откъм страната, от която духа вятърът. Не нападай от подветрената страна.
Вятър, който излиза денем, вее задълго. Ала нощният полъх стихна бързо.
И така, във войската трябва да се познават петте положения, да се следи движението на звездите и да се бди относно подобаващи за пожар дни.
Който използва огън в подкрепа на нападението, действа умно; който използва вода в подкрепа на нападението, действа силом.
Защото чрез вода можеш да отрежеш пътя на врага, но не и да го лишиш от притежанията му.
Горко на онзи, който се опитва да печели битки и да се впуска в нападения, без да е развил чувството си за бързина и предприемчивост. Тогава последствията са загуба на време и застой.
…Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.
…Ако ще е в твоя полза, настъпи. Ако ли не, стой където си.
С времето гневът може да бъде заместен от отрада. Раздразнението може да бъде последвано от доволство.
Ала веднъж разрушено, едно царство може никога повече да се не възроди. Нито може мъртвият някога да бъде съживен.
…
13
Използване на шпиони
_Сун-Дзъ каза:_
Да се сбере стохилядно войнство и да поеме то на дълъг поход е бреме за народа и източване на хазната. Ежедневните разходи могат да достигнат до хиляда жълтици дневно. Ще възникнат сътресения в родината и извън нея, а мъжете ще се свличат от изнемога по пътищата. Седемстотин хиляди домакинства ще бъдат възпрепятствани в труда си.
Противниковите армии могат да се опълчват една срещу друга години наред, стремейки се към победа, която ще се реши в един-единствен ден. Ето защо е висша безчовечност да се остане в неведение относно положението на врага само защото някому се е досвидяло да отпусне стотина жълтици за възнаграждения и поощрения.
Който постъпва така, не е водач на хората, не е от помощ за владетеля си и не е господар на победата.
…Тази осведоменост не може да се постигне чрез допитване до богове и духове, нито да се придобие от предходен опит, нито да се извлече чрез заключения.
Сведения за обстановката при врага могат да ни дадат само други хора.
…Ако шпионин се разкрие, преди да е назряло времето, той заслужава да бъде наказан със смърт заедно с онзи, пред когото е разгласил тайната.
Независимо дали целта е да се разгроми войска, да се превземе град или да се убие определена личност, винаги е необходимо да са ти известни кои са командирите, адютантите, телохранителите и стражите. Тази задача възложи на шпионите си.
_Сун-Дзъ каза:_
…Изкуството на войната е в зависимост от пет постоянно действащи сили, които трябва да се вземат под внимание при оценките за условията на бойното поле.
Те са:
— Моралният закон
— Небето
— Земята
— Пълководецът
— Редът и дисциплината.
…Небето е израз на нощта и деня, студа и жегата, времето и сезоните.
Земята включва разстоянията — близки и далечни, заплахите и сигурността, откритите пространства и тесните проходи; вероятностите за живот и смърт.
…Под ред и дисциплина следва да се разбира устройството на войската в подходящи подразделения, подреждането на командирите по сан, поддържането на пътища, по които обозите да достигат до армията и контролът върху военните разходи.
С тези пет условия следва да се съобразява всеки военачалник. Който ги познава, ще бъде победител. Който не ги познава, ще претърпи поражение.
Ето защо при разискванията относно условията за две враждуващи страни, прибягвайте до следните съпоставки:
— Кой от двамата владетели въплъщава Моралния закон?
— Кой от двамата пълководци е по-способен?
— Чии са предимствата, произтичащи от Небето и Земята?
— При коя от страните дисциплината се прилага по-строго?
— Коя е по-могъщата войска?
— Къде командирите и войниците са по-подготвени?
— При коя армия е налице повече неотклонност в присъждането на награди и в налагането на наказания?
Въз основа на тези седем показателя аз мога да предвидя победата или загубата.
…
2
Водене на война
_Сун-Дзъ каза:_
Когато в бойните действия са включени хиляда маневрени колесници и още толкова тежки, сто хиляди войници с брони, а също и достатъчно припаси, та да стигнат за преход от хиляда ли, разходите на фронта и в тила, включително за прием и угощения на пратеници, за дребни принадлежности като клей и бои, а също и за колесници и доспехи ще възлизат общо на хиляда жълтици дневно. Толкова струва поддържането на стохилядна войска.
Когато започнат истинските сражения и победата изглежда далечна, оръжията на войниците ще се изтъпят, а пламът ще се превърне в униние. Ако обсаждаш град, ще изхабиш силите си.
Също тъй, ако войната се проточи, ресурсите на Държавата не ще бъдат достатъчни, за да устоят на натиска.
Ето защо, когато оръжията са изтъпени, пламът — угаснал, силите — изчерпани и хазната — опразнена, други вождове ще се появят ненадейно, за да се възползват от безизходното ти положение. И тогава никой човек, колкото и да е мъдър, не ще може да предотврати последствията, които неминуемо ще настъпят.
…Способният военачалник не свиква допълнителен набор, нито прибягва до втори обоз.
Вземай снаряжения от страната си, но зоб и храна — от врага. Така армията ще разполага с достатъчно продоволствия, за да задоволява нуждите си.
Ако е оскъдна държавната хазна, става тъй, че войската трябва да се поддържа отдалеч, чрез военни налози. А поддържането на войска отдалеч, чрез налози, води до обедняването на народа.
От друга страна, в близост до военни лагери цените се вдигат и това поскъпване допълнително стопява имуществото на народа.
Когато имуществото се стопи, селячеството изпада в бедствено положение.
Поради загубата на имущество и изчерпването на силите домакинствата в родината осиромашават, а седем десети от доходите им се разпиляват; същевременно държавните разходи, свързани с възстановяването на потрошени колесници и негодни коне, нагръдни брони, шлемове, лъкове и стрели, копия и щитове, предпазни мрежи, впрегатни волове и тежки каруци ще съставляват шест десети от общите постъпления.
Ето защо мъдрият военачалник смята за важно снабдяването с продоволствия от неприятеля. Един товар вражески припаси се равнява на двайсет доставени от родината; една крина зоб — на двайсет собствени.
…Следователно, когато при сражение с колесници бъдат завзети повече от десет, тези, които са пленили първата, следва да бъдат наградени. Знамената се поставят на мястото на вражеските, а колесниците се зачисляват и използват заедно със собствените. На военнопленниците се полагат добро отношение и грижи.
Така, чрез победения враг, укрепваш собствената си мощ.
…
3
Нападение чрез хитрост
_Сун-Дзъ каза:_
…
4
Разположение на силите
_Сун-Дзъ каза:_
…Да предвидиш победа, която е във всеобщото полезрение, не е върховно превъзходство.
Нито е върховно превъзходство да се сражаваш и да победиш, та цялата империя да те приветства.
…От методическа гледна точка във военното дело са налице следните показатели:
— измерения
— количества
— изчисления
— съпоставки
— победа
Измеренията произтичат от Земята; количествата — от измеренията; изчисленията — от количествата; съпоставките — от изчисленията; и победата — от съпоставките.
…
5
Мощ
_Сун-Дзъ каза:_
Властта над голяма войска е на същия принцип като властта над неколцина души: тя е само въпрос на разделяне на части.
В сражение командването на голяма войска съвсем не се различава от командването на малобройна: то е само въпрос на установяване на взаимовръзка чрез знаци и сигнали.
Сигурността, че цялата ти войска може да устои на масирана вражеска атака и да остане невредима, е следствие от военни ходове — преки и косвени.
Нека ударът на войската ти бъде като на воденичен камък, хвърлен към яйце — това е умение да се борави чрез слабостта и силата.
Във всяко сражение преките действия се използват при влизане в битка, а косвените ще са нужни, за да се отвоюва победа.
Успешно прилаганата косвена тактика е неизчерпаема като Земята и Небето, безкрайна като потоците и реките; тя наподобява слънцето и луната, които залязват, за да изгреят отново, и четирите сезона, които отминават, за да се завърнат пак.
Не съществуват повече от пет звука. При все това съчетанията им дават живот на повече мелодии, отколкото някога могат да бъдат чути.
Не съществуват повече от пет основни цвята — син, жълт, червен, бял и черен. При все това съчетанията им създават повече багри, отколкото някога могат да бъдат видени.
Не съществуват повече от пет основни вкуса — кисел, лютив, солен, сладък и горчив. При все това съчетанията им пораждат повече вкусови усещания, отколкото някога могат да бъдат изпитани.
В битка няма повече от два начина на нападение — пряк и косвен. При все това съчетанията им водят до безкрайни вериги от ловки ходове.
Преките и косвените способи се редуват. То е като при движение в кръг — никога не идва край. Кой е способен да изчерпи възможностите на техните съчетания?
Настъплението на войниците е като стремителните талази на буен поток, които преобръщат камъните по пътя си.
Успешното решение е в своевременното действие — тъй както сокол връхлита ненадейно, което му позволява да порази и унищожи жертвата си.
И тъй, добрият пълководец е страшен в нападение и бърз във вземането на решения.
Мощта може да се оприличи с опънат докрай арбалет, а решението — с пускането на стрелата.
Всред възбудата и глъчката при една битка може да ни се струва, че цари безредие, но всъщност да няма никакво безредие; всред привидната суматоха и хаос бойният ти строй може да е лишен от глава или опашка, но пак да е устойчив срещу поражение.
Привидното безредие изисква безукорна дисциплина. Привидният страх изисква смелост. Привидната немощ изисква сила.
Да прикриеш реда зад булото на безредието е само въпрос на устройство. Да придадеш на смелостта вид на боязън предполага наличие на голяма неосвободена енергия. Спотайването на силата зад маската на немощта следва да произтича от тактически съображения.
Така пълководецът, вещ в умението да подтиква врага към постоянно движение, възприема мним външен образ, според който ще действа врагът. Той жертва нещо, за да го изкуши.
Подхвърляйки стръв, той държи врага в движение, а сетне го издебва от засада с елитна бойна част.
Изкусният пълководец се грижи за цялостната мощ, без да изисква прекомерно много от отделния войник. Оттук и възможността да подбира подходящи хора за всяка цел и да оползотворява общата мощ.
Когато оползотворява общата мощ, неговите бойци стават подобни на търкалящи се камъни и дънери. Защото в природата на камъните и дънерите е да стоят неподвижни на равно и да се движат по наклон; когато са ръбести, са изправени, но ако са обли — летят надолу.
Така мощта, разгърната от добрите бойци, е като мощта на объл камък, който устремно лети по стръмния склон на планина, висока хиляда стъпки. Толкова по въпроса за мощта.
6
Слаби места и силни страни
_Сун-Дзъ каза:_
Който първи заеме позиция на бойното поле и очаква врага, ще е отпочинал за битката. Който се яви по-късно, ще трябва да бърза и ще бъде изтощен.
Ето защо изкусният пълководец налага волята си над врага, без да позволява той да му наложи своята.
Подмамвайки го с някакви преимущества, можеш да го подтикнеш да се приближи драговолно; а причинявайки му вреди, можеш да го възпреш да се приближи.
Ако врагът е в леко положение, бъди способен да го тормозиш с постоянни нападения. Ако е добре запасен с храна, бъди способен да го доведеш до глад. Ако се е разположил на лагер, бъди способен да го изтласкаш оттам насила.
Появявай се на места, където у врага ще предизвикаш припряност да се отбранява. Настъпвай изневиделица там, където не те очакват.
Една войска може да измине без умора огромни разстояния, ако върви през местности, където го няма врага.
Можеш да бъдеш сигурен, че набезите ти ще се увенчаят с успех, само ако нападаш незащитени позиции. Можеш да бъдеш сигурен в надеждността на отбраната си, само ако държиш позиции, които няма как да бъдат атакувани.
Следователно умел в нападението е онзи пълководец, чийто противник не знае какво да защитава. И е умел в отбраната онзи, чийто противник не знае какво да атакува.
О, велико изкуство на лукавството и тайнствеността! Ти ни учиш как да бъдем невидими и безшумни — и така ставаме способни да държим в ръце съдбата на врага.
Можеш да напредваш без никаква съпротива, ако се насочваш към слабите позиции на врага. Можеш да се оттегляш без опасност от контранападения, ако се придвижваш по-бързо от врага.
Ако желаеш да влезеш в битка, можеш да въвлечеш врага насила, дори да е защитен от висок крепостен вал и дълбок ров. Трябва само да нападнеш такава позиция, която той неминуемо ще бъде принуден да оголи.
Ако не желаеш да влизаш в битка, можеш да попречиш на врага да те въвлече в такава, дори той да е способен да достигне безпрепятствено до лагера си. Трябва само да подхвърлиш на пътя му нещо чудато и невнятно.
Като разкриваш вражеските позиции, а твоите остават невидими за него, запази силите си сплотени, докато неговите трябва да бъдат разделени.
Трябва да постигнеш спойка на силите си, а вражеските да бъдат раздробени. Тогава ще имаш цялост срещу отделни части от цяло, което ще рече, че ще си многочислен срещу малочислени врагове.
Така ще бъдеш способен да нападнеш по-слаба войска с по-силна, а противниците ти ще се окажат в бедствено положение.
Предвиденото място за сражение следва да се пази в тайна, защото тогава врагът ще трябва да се подготвя за отбиване на нападение в няколко различни позиции. Така силите му ще се разпилеят и бойците в точката на удара ще са сравнително малобройни.
Защото подсили ли врагът фронта, ще отслаби тила си; а подсили ли тила, ще отслаби фронта; подсили ли левия фланг, ще отслаби десния; подсили ли десния, ще отслаби левия. А ако изпрати подкрепления навсякъде, навсякъде ще е слаб.
Числената слабост се дължи на необходимостта от подготовка за отбиване на възможни атаки. Численото превъзходство — на това, че заставяш врага да предприеме против теб тази подготовка.
Като знаеш мястото и времето на предстоящата битка, можеш отрано да съсредоточиш силите си.
Но ако не са ти известни нито мястото, нито времето, левият фланг ще е безсилен да подпомогне десния, а десният — безсилен да подпомогне левия; авангардът ще е неспособен да облекчи тила, а тилът — да подкрепи авангарда. А какво остава, ако най-отдалечените части от армията ти са на разстояние сто ли, а най-близките — дори само на няколко!
Макар по мои изчисления войската на Юе да е по-многобройна от твоята, това не ще е предимство, що се отнася до победата. Ето защо аз твърдя, че победата е постижима.
Макар врагът да те превъзхожда по численост, можеш да му попречиш да се сражава. Начинът е да се разгадаят плановете му и да се осуети възможността те успешно да се осъществят.
Проучи го и разбери кога действа и кога бездейства. Застави го да се разкрие, за да разбулиш уязвимите му страни.
Внимателно съпостави противниковата войска със собствената, за да знаеш къде мощта ти е в излишък и къде — недостатъчна.
При тактическото разположение на силите върховното постижение е да ги прикриеш. Бъди неуловим и ще се предпазиш от най-коварните шпиони, от козните на най-умните глави.
Че победата може да се извоюва посредством собствената тактика на врага — това мнозинството не осъзнава.
За всички е видима тактиката, чрез която побеждавам, но нека за никого не бъде видима стратегията, от която е следствие победата.
Не повтаряй тактика, която веднъж ти е донесла победа. Нека способите ти се определят от безкрайното разнообразие на обстоятелствата.
Военната тактика е като водата. Естественият път на водата е не да се задържа нависоко, а скоростно да се стича надолу.
Така е и при войната: трябва да се изплъзваш от това, що е силно, и да се устремяваш към това, що е слабо.
Водата определя посоката си в съответствие с природата на терена, където тече. Пълководецът изковава победата си в зависимост от неприятеля, срещу когото се изправя.
И тъй както водата не приема постоянна форма, така и във военното дело няма постоянни образци.
Който е способен да изменя тактиката си според противника и така да постига победи, заслужава да бъде наречен божествен воин.
Петте елемента (вода, огън, дърво, метал, земя) невинаги присъстват поравно. Четирите годишни времена се редуват. Има дълги и къси дни. Луната намалява и нараства.
7
Придвижване
_Сун-Дзъ каза:_
…След като е сбрал войска и е обединил силите, той трябва да приведе в съответствие различните й части, преди да ги разположи.
Следва тактическото придвижване. От това по-трудно няма. Трудността при тактическото придвижване е, че трябва да превърнеш опосредствания път в пряк и злополучията в предимства.
Така, ако поемеш по дълъг и обиколен път, но сполучиш да отклониш врага от неговия и макар да си тръгнал след него, успееш да пристигнеш пръв — значи владееш умението да подвеждаш чрез хитрост.
Придвижването с войска е благоприятно. Придвижването с недисциплинирано множество е изключително опасно.
Ако поемеш на поход с войска в пълно бойно снаряжение, с цел да имаш надмощие, възможно е да закъснееш. От друга страна, изпращането със специална мисия на бързо придвижваща се колона със същата цел, ще ти наложи да се лишиш от обоза и запасите.
И така, ако наредиш на хората си да свалят броните и с оглед да вземат преднина ги принудиш да извървят сто ли, тоест двойно по-голямо разстояние от обичайното, без да спират ни денем, ни нощем — тогава командирите и на трите ти дивизии ще попаднат в плен на врага.
По-издръжливите ще са начело. Изтощените ще изостанат. Така едва една десета от войската ти ще стигне на местоназначение.
Ако изминеш петдесет ли, за да изпревариш врага, ще изгубиш командира на първата дивизия, а едва половината от войската ще стигне на местоназначение.
Ако със същата цел изминеш трийсет ли, ще пристигнат две трети от войската ти.
Следователно можем да приемем, че армия без обоз е обречена, защото без продоволствия войниците ще гладуват, а без снаряжение не ще бъдат боеспособни и ще погинат.
Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели.
Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата.
Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.
Във война заблуждавай — и ще успееш.
Съсредоточаването или разделянето на войската следва да зависи от обстоятелствата.
Бъди бърз като вятъра. Бъди непристъпен като гъста гора.
При набезите и грабежите бъди като огън. А когато си в покой, бъди непоклатим като планина.
Нека плановете ти бъдат безпрогледни и непроницаеми като нощ. Когато се впускаш в действие — връхлитай като гръм.
Когато плячкосваш села, разпределяй придобивките между бойците. Когато завладяваш област, раздели я на общински имоти, които да се предоставят в полза на войнството.
Обмисляй и обсъждай, преди да предприемеш ход.
Ще надделее онзи, който е усвоил умението да подвежда. Такова е изкуството на придвижването.
В наръчника за военно ръководство е казано:
„На бойното поле изречените думи не достигат достатъчно далеч. Затова са въведени гонгове и барабани. Също тъй обичайните предмети не се виждат достатъчно ясно. Затова са въведени флагове и сигнали.“
Гонгове, барабани, флагове и сигнали са способи, чрез които слухът и взорът на множеството могат да бъдат привличани към определена точка.
Така множеството образува единно цяло, което не допуска смелчаците да нападат самостоятелно, нито страхливците да бягат поотделно. Това е изкуството да направляваш големи човешки маси.
Като способи за въздействие върху очите и ушите на войската използвай при нощни сражения огнени сигнали и барабани, а при дневни — знамена и флагове.
Цяла войска може да падне духом. Един пълководец може да загуби разсъдъка си.
Войникът има най-висок дух сутрин. По пладне започва да унива. А вечер го тегли да се прибере в лагера.
Ето защо мъдрият пълководец избягва войска с висок дух и я напада тогава, когато е мудна и склонна да се оттегли. Това е изкуството да се изучават състоянията на духа.
Дисциплинирано и спокойно дочаквай да възникне сред врага безредие и суматоха — това е изкуството да се запазва самообладание.
Бъди близо до целта, докато врагът е далеч; не се напрягай, докато той превива гръб; бъди сит, докато той гладува — това е изкуството да пестиш силите си.
Въздържай се да пресрещаш войска, чиито знамена и обозначения са в строен порядък; въздържай се от нападение на войска, чиито редици са стегнати и уверени — това е изкуството да оценяваш обстоятелствата.
Военно правило е да не напредваш по възвишение срещу врага. Нито да му се противопоставяш, когато той се спуска от възвишение.
Не преследвай враг, който се преструва, че бяга. Не нападай бойци, изпаднали в ярост.
Не захапвай стръвта, подхвърлена от врага. Не закачай войска, която се прибира у дома.
Когато обкръжаваш врага, остави си вратичка. Ако врагът е отчаян, не го притискай твърде силно.
В това се състои изкуството да воюваш.
8
Гъвкава тактика
_Сун-Дзъ каза:_
…Не лагерувай на неподходящи места. В земи, където се пресичат главни пътища, обедини силите си със съюзнически. Не оставай задълго в опасни и уединени области. Когато си обкръжен, бъди хитър. Когато си отчаян, сражавай се.
…Така чиракът във военното дело, невежа в изкуството на войната, дори и да е наясно с Петте предимства, не ще извлече най-доброто от своите хора.
…
9
Настъпление
_Сун-Дзъ каза:_
Стигаме до лагеруването на войската и наблюдението на врага.
Преодолявай планините бързо и се настанявай в близост до долини. Когато строиш бивак, избирай високи, слънчеви места. Не изкачвай стръмнини, за да влезеш в бой. Толкова за воюването в планински области.
Щом прекосиш река, отдалечи се от нея.
Когато настъпващият враг прекосява река, не бързай да го нападаш посред нея. По-добре остави половината войска да премине и тогава нанеси удар.
Ако си нетърпелив да влезеш в бой, не пресрещай врага близо до река, която той трябва да прекосява.
Закотви лодките си нагоре по течението, с лице към слънцето. Не се движи срещу течението, за да влезеш в схватка с врага. Толкова за воюването по реки.
Когато прекосяваш солени крайморски блата, нека единствената ти грижа е да го направиш бързо, без забава.
Ако си принуден да се биеш сред крайморско блато, то нека пред теб има трева и вода, а зад теб — дървета и храсти. Толкова за воюването сред блато.
В сухи и равнинни местности заемай леснодостъпна позиция, но така, че да има възвишения откъм десния ти фланг и откъм тила.
Това са четирите полезни правила в четирите клона на военното познание, които позволиха на Жълтия император да покори четирима отделни владетели.
…Издигащи се в далечината колони от прах са признак за напредващи колесници. Когато прахта се стеле ниско, но нашироко, това предвещава приближаването на пехота. Когато прахта се разклонява в различни посоки, това сочи, че отделни групи са изпратени да събират дърва за огрев. Няколко облака прах, вдигащи се тук-там, свидетелстват, че войската се разполага на лагер.
…
10
Терен
_Сун-Дзъ каза:_
Терените биват шест вида, а именно:
— достъпни пространства
— сложни пространства
— пространства за изчакване
— теснини
— стръмнини
— отдалечени от врага
Достъпно е пространството, което може свободно да бъде заето и от двете противникови страни.
При подобни пространства изпревари врага в заемането на високи и осветени от слънцето участъци и внимателно охранявай маршрута на обозите. Тогава ще имаш преимущество в боя.
Сложно е пространството, което може да се напусне, но е трудно да се проникне в него отново.
От подобна позиция можеш да нападнеш внезапно и да победиш врага, ако е неподготвен. Но ако е подготвен за нападението и не успееш да го победиш, а изтеглянето ти на предишните позиции е невъзможно, ще се окажеш в беда.
Пространство за изчакване имаме, когато позицията е такава, че никоя страна не би спечелила, предприемайки първия ход.
При такъв вид терен, дори и врагът да ти пуска съблазнителни въдици, препоръчително е да не настъпваш, а по-скоро да се оттеглиш назад и така да го подмамиш да напредне той. Тогава, след като част от войската му се е открила, ще нанесеш удара си от по-изгодна позиция.
Що се отнася до теснините, ако можеш, завземи ги пръв. Охранявай ги строго и очаквай идването на врага.
Изпревари ли те друга войска в завземането на теснина, не я нападай, ако проходът е добре охраняван, а само когато защитата е недостатъчна.
Що се отнася до стръмнините, ако имаш преднина пред противника, заеми високите и огрени от слънцето участъци и оттам го очаквай да се появи.
Ако врагът ги е заел преди теб, не го следвай, а се изтегли и се опитай да го примамиш да се отдалечи от тях.
Ако си разположен на голямо разстояние от врага и силите на двете войски са равни, не ще е лесно да го подбудиш към битка, а и ще си в по-неизгодно положение.
Тези шест правила са свързани със Земята. Командирът, заемащ важен пост, е длъжен внимателно да ги изучи.
Освен това войската е изложена на шест гибелни опасности, произтичащи не от природните условия, а от грешки, за които е отговорен пълководецът. Те са:
— Бягство
— Неподчинение
— Деморализация
— Срив
— Безпорядък
— Разгром
При равни други условия, ако един отряд е изпратен срещу друг, десетократно по-многоброен, резултатът е бягство на първия.
Когато обикновените войници са твърде силни, а командирите — твърде слаби, резултатът е неподчинение.
Когато командирите са твърде силни, а обикновените войници — твърде слаби, резултатът е деморализация.
Когато висшите командири са гневни и непокорни, та срещнат ли врага, влизат в бой поради своята ярост, преди главнокомандващият да е в състояние да даде указания дали позицията е подходяща за нападение, резултатът е срив.
Когато пълководецът е безволев и без авторитет, когато заповедите му са мъгляви по съдържание и предназначение, когато на командирите и бойците не са вменени конкретни задължения, а редиците са нестройни и непълни, резултатът е безпорядък.
Когато пълководецът е неспособен да прецени силата на врага и хвърли в сражение малобройна част срещу многочислена или слаба срещу силна, когато пропусне да разположи елитните си бойци на предната линия, най-вероятният резултат е разгром.
Това са шестте начина да си докараш поражение и те следва да бъдат взети под внимание от всеки командир, заемащ важен пост.
Природните условия в страната са най-верният помощник на воина. Но мерило за великия пълководец са способностите за оценка на неприятеля, за ръководство на победна армия, за проницателно предвиждане на трудностите, опасностите и разстоянията.
Който има познания в тези области и ги прилага на дело, ще печели битките. Който нито има познания, нито ги прилага, ще бъде победен.
…
11
Деветте положения
_Сун-Дзъ каза:_
В изкуството на войната се отчитат девет полеви разновидности:
— Разпиляно пространство
— Лесно пространство
— Ключово пространство
— Открито пространство
— Кръстопътно пространство
— Важно пространство
— Трудно пространство
— Оградено пространство
— Безнадеждно пространство
Когато пълководецът е на собствена земя, това е разпиляно пространство.
Когато е навлязъл във вражеска земя, но не твърде навътре — това е лесно пространство.
Територия, която предоставя голямо преимущество на страната, която я владее, е ключово пространство.
Територия, предоставяща свобода на движение за всяка от страните, е открито пространство.
Територия, граничеща с три съседни държави, така че който я завземе първи, може да се ползва от тяхната подкрепа, е кръстопътно пространство.
Когато една войска е проникнала във вътрешността на вражеска държава и е оставила зад гърба си укрепени градове — това е важно пространство.
Планини и гори, стръмни склонове, блата и мочурища и всяка друга тежка за прекосяване територия — това е трудно пространство.
Място, до което се достига през тесни проходи и от което отстъпление е възможно само по лъкатушни пътеки, така че малобройни вражески сили са достатъчни, за да разбият голяма твоя войскова част — това е оградено пространство.
Място, на което единственото ти спасение от унищожение е в незабавната битка — това е безнадеждно пространство.
В разпиляно пространство не се бий. В лесно пространство не спирай. В ключово пространство не нападай.
В открито пространство не се опитвай да препречиш хода на врага. В кръстопътно пространство сключвай съюзи със съседните държави.
Във важно пространство си набави продоволствия чрез плячка. В трудно пространство продължавай похода напред.
В оградено пространство прибягвай до хитрост. В безнадеждно пространство се бий.
Някогашните изкусни пълководци са умеели да се вклинят между фронта и тила на врага, та да не позволят на малките и големите отряди да си помагат, да попречат на добрите войници да спасяват неспособните и да възпрат командирите да прегрупират хората си за ново нападение.
Когато вражеските сили били обединени, успявали да всеят безредие сред тях.
Когато били в изгодно положение, настъпвали. Ако ли не, оставали на позициите си.
Ако някой ме попита как да се справи с огромно вражеско войнство, което е в строен боен ред и се впуска в нападение, бих му отговорил: За начало завладей нещо, което е скъпо на противника ти. Тогава той ще е склонен да се подчини на волята ти.
Бързината е същността на войната: възползвай се от неподготвеността на врага, придвижвай се по непредвидими пътища и нападай незащитени места.
Настъпващата сила трябва да се съобразява със следните правила:
Колкото по-навътре проникваш в дадена страна, толкова по-сплотени ще са твоите войници и така бранителите не ще те сразят.
Предприемай набези в плодородни земи, за да запасиш войската си с храна.
Внимателно следи за благополучието на хората си. Не ги претоварвай. Съсредоточавай енергията си и пази силите си. Бъди с войската си в непрестанно движение и изработвай неразгадаеми планове.
Прати бойците си на позиции, от които няма изход, така че те да предпочетат смъртта пред бягството. Пред очите на смъртта няма нищо непостижимо. Командирите и войниците ще се бият до краен предел на силите си.
Когато са отчаяни, бойците губят чувството си за страх. Ако нямат убежище, ще останат на място. Ако са във вражеска страна, фронтът ще е труднопробиваем. Ако не разчитат на помощ, ще се сражават безпощадно.
Така, без да чакат разпоредби, бойците ще са постоянно нащрек; без да чакат подкана, ще изпълнят волята ти; без принуда ще ти бъдат верни; без да отправяш изрични заповеди, ще можеш да се уповаваш на тях.
Издай възбрана да се осланят на поличби и предзнаменования и сложи край на суеверията, водещи до колебливост. Тогава никой не ще се бои от гибел, дори и да настъпи смъртният му час.
Ако войниците ти не са заможни, то не е защото богатството ги отблъсква. Ако живеят кратко, то не е защото бягат от дълголетието.
В деня, когато им заповядаш да влязат в бой, войниците ти може да плачат, сълзите ще квасят дрехите им или ще се стичат по лицата им — ала окажат ли се в безизходица, ще проявят храбростта на Чжу или Гуа.
Способният тактик може да се оприличи на шуайчжан — змията, която обитава планината Чаншан. Ако я удариш по главата, тя ще те нападне с опашката. Ако я удариш по опашката, ще те нападне с главата. А ако я удариш по средата на туловището, ще те нападне и с главата, и с опашката.
Ако някой ме попита може ли да се стори тъй, че войската да противодейства като шуайчжан, ще отговоря: да, може. Дори и хората на У и на Юе да са врагове, ако те в една лодка прекосяват река и ги застигне буря, ще си помогнат взаимно, тъй както лявата ръка помага на дясната.
Ето защо не бива да разчиташ само на запънатите с букаи коне и на вбитите в земята колела на колесниците.
Принципът при ръководството на войска е да установиш праг на смелост, който всички трябва да достигнат.
Как да извлечеш най-доброто и от силата, и от слабостта, е въпрос, свързан с правилното оползотворяване на пространството.
Така изкусният пълководец командва цяла армия, сякаш води за ръката един-единствен човек.
Задача на пълководеца е да пази мълчание, та да постигне тайнственост; да бъде честен и справедлив, та да поддържа реда.
Той трябва да е способен да въвежда своите командири и воини в заблуждение чрез мними сводки и привидности, та да ги държи в неведение.
Като непрестанно променя разпоредбите и плановете си, врагът му не ще знае нищо определено. Като мести лагера си и е в постоянно движение по обиколни пътища, той възпрепятства врага да предугади намеренията му.
В съдбовния миг пълководецът действа като човек, който бута стълбата, по която току-що се е изкачил нависоко. Той отвежда хората си навътре във вражеската територия, преди да им посочи целта.
Той изгаря лодките си и чупи съдовете за хранене. Тъй както овчар води стадото си, той насочва хората си по този или онзи път, без никой от тях да знае накъде е тръгнал.
Да сбере войнството си и да го въвлече в опасност — ето как може да се определи делото на пълководеца.
Различните показатели, съответстващи на деветте полеви разновидности, целесъобразността от нападателна или защитна тактика, същностните закони на човешката природа — ето нещата, които трябва да се изучат най-внимателно.
При напредване във вражеска територия водещият принцип е, че при проникване дълбоко навътре бойците се сплотяват, а при навлизане само на малко разстояние са склонни да се разпиляват.
Когато напускаш родината и повеждаш войската през съседна територия, се оказваш в критично пространство. Когато във всички посоки има пътища, намираш се в кръстопът — но пространство.
Когато проникнеш навътре в страната, си във важно пространство. Когато проникнеш на кратко разстояние — в лесно пространство.
Когато вражеските крепости са зад гърба ти, а пред теб има тесни проходи, това е оградено пространство. Когато не разполагаш с никакво убежище, си в безнадеждно пространство.
И така, в разпиляно пространство ще вдъхновя хората си с единна цел. В лесно пространство ще се погрижа за наличието на тесни връзки между всички части на войската.
В ключово пространство ще ускоря движението на тиловите части.
В открито пространство ще съм бдителен относно отбраната. В кръстопътно пространство ще заздравя отношенията със съюзниците си.
Във важно пространство ще се постарая да осигуря продължително действащ канал за снабдяване с продоволствия. В трудно пространство ще устремя хората си напред.
В оградено пространство ще затворя всички пътища за отстъпление. В безнадеждно пространство ще проглася пред войниците невъзможността да оцелеят.
Защото в природата на войника е да оказва упорита съпротива, когато е обкръжен, да се бори твърдо, когато е в безизходица, и да се подчинява светкавично, когато е в опасност.
Не бива да влизаш в съюзи със съседите, без да си наясно с техните замисли и цели. Не е уместно да поведеш армия в поход, без да си наясно с облика на страната — планини и гори, оврази и пропасти, тресавища и блата. Не ще можеш да се възползваш от преимуществата на природните условия, ако не прибегнеш до местни водачи.
Пренебрегването на който и да е от тези няколко принципа не е от полза за пълководеца.
Когато пълководец нападне могъща държава, умелото му ръководство се състои в това да предотврати съсредоточаването на вражеските сили. Той всява страх у своите противници, а съюзниците им нямат възможност да се обединят срещу него.
Ето защо той не се стреми да се съюзява с други държави, нито да укрепва силите им. Той трябва да преследва собствените си неразгадаеми цели, вдъхвайки ужас у врага. Така ще е способен да превземе градовете и да свали владетеля.
Възнаграждавай хората си без оглед с общоприетите правила, издавай заповеди без оглед с предишни разпоредби — така армията ще те следва като един.
Запознавай войниците си само с непосредствените задачи, без те да са в течение на твоите замисли. Когато изгледите са добри, разкривай им ги. Ала не им казвай нищо, когато положението е мрачно.
Постави войската си в смъртна опасност — и тя ще оцелее. Хвърли я в отчаяни трудности — и накрая тя ще излезе от тях невредима.
Защото именно когато е под заплаха, една войска е способна да нанесе победен удар.
Успехът във войната се постига чрез внимателно нагаждане към целта на врага.
Непрестанно дръж под око вражеския фланг и в дългосрочен план ще успееш да убиеш главнокомандващия.
Това е умението да постигнеш нещо чрез чисто коварство.
Щом завземеш властта, затвори граничните пътеки, премахни официалните указателни знаци и не допускай никакви емисари.
В заседателната зала бъди непреклонен, за да владееш положението.
Ако врагът остави отворена вратичка, нахлуй през нея.
Превари врага, слагайки ръка на нещо, което му е скъпо; изчисли кога той ще пристигне на бойното поле.
Следвай пътя, очертан от правилата и обичая, и се нагаждай към врага дотогава, докато ти стане възможно да се впуснеш в решителна битка.
Нека отпърво поведението ти бъде свенливо като на девица — дотогава, докато врагът се разкрие. Сетне бъди като бързоног заек и за врага ще е късно да ти окаже отпор.
12
Нападение с огън
_Сун-Дзъ каза:_
Има пет начина за нападение с огън. Първият е да изгориш войниците в лагера им. Вторият е да изгориш запасите им от храна. Третият е да изгориш обоза. Четвъртият е да изгориш оръжията и складовете с боеприпаси. Петият е да изгориш мостовете и да обсипеш с огън пътищата.
За нападение с огън трябва да разполагаш с определени средства. Запалителните средства винаги следва да се държат в готовност.
За нападение с огън има подходящи сезони и подобаващи дни.
Подходящ е сезонът, когато времето е сухо. Подобаващи са дните, при които луната се намира в съзвездията Цедилка, Стена, Крило и Напречник, понеже тогава обикновено вее силен вятър.
При нападение с огън трябва да си готов за пет възможни развоя.
— Ако в лагера на врага избухне пожар, бъди готов мигновено да предприемеш нападение отвън.
— Ако там гори пожар, но вражеските войници запазват спокойствие, не нападай, а изчакай благоприятен момент.
— Когато огнената стихия е в разгара си, атакувай, ако е възможно. Ако не е — не мърдай от мястото си.
— Ако е допустимо да нападнеш с огън отвън, не чакай вътре да избухне пожар, а действай, щом се окаже сгода.
— Когато предизвикваш пожар, бъди откъм страната, от която духа вятърът. Не нападай от подветрената страна.
Вятър, който излиза денем, вее задълго. Ала нощният полъх стихна бързо.
И така, във войската трябва да се познават петте положения, да се следи движението на звездите и да се бди относно подобаващи за пожар дни.
Който използва огън в подкрепа на нападението, действа умно; който използва вода в подкрепа на нападението, действа силом.
Защото чрез вода можеш да отрежеш пътя на врага, но не и да го лишиш от притежанията му.
Горко на онзи, който се опитва да печели битки и да се впуска в нападения, без да е развил чувството си за бързина и предприемчивост. Тогава последствията са загуба на време и застой.
…Не действай, ако не виждаш изгода. Не повеждай войска, ако няма какво да се спечели. Не се бий, ако положението не е съдбоносно.
…Ако ще е в твоя полза, настъпи. Ако ли не, стой където си.
С времето гневът може да бъде заместен от отрада. Раздразнението може да бъде последвано от доволство.
Ала веднъж разрушено, едно царство може никога повече да се не възроди. Нито може мъртвият някога да бъде съживен.
…
13
Използване на шпиони
_Сун-Дзъ каза:_
Да се сбере стохилядно войнство и да поеме то на дълъг поход е бреме за народа и източване на хазната. Ежедневните разходи могат да достигнат до хиляда жълтици дневно. Ще възникнат сътресения в родината и извън нея, а мъжете ще се свличат от изнемога по пътищата. Седемстотин хиляди домакинства ще бъдат възпрепятствани в труда си.
Противниковите армии могат да се опълчват една срещу друга години наред, стремейки се към победа, която ще се реши в един-единствен ден. Ето защо е висша безчовечност да се остане в неведение относно положението на врага само защото някому се е досвидяло да отпусне стотина жълтици за възнаграждения и поощрения.
Който постъпва така, не е водач на хората, не е от помощ за владетеля си и не е господар на победата.
…Тази осведоменост не може да се постигне чрез допитване до богове и духове, нито да се придобие от предходен опит, нито да се извлече чрез заключения.
Сведения за обстановката при врага могат да ни дадат само други хора.
…Ако шпионин се разкрие, преди да е назряло времето, той заслужава да бъде наказан със смърт заедно с онзи, пред когото е разгласил тайната.
Независимо дали целта е да се разгроми войска, да се превземе град или да се убие определена личност, винаги е необходимо да са ти известни кои са командирите, адютантите, телохранителите и стражите. Тази задача възложи на шпионите си.
