И явно винаги ще си бъде хубаво. Преди месец отидох на кино за първи път от много време насам. Гледах Терминатора - тсюфтсюфтсюфтсюфтсюф-ВВУББ-ВВУББ-ВВУББ - готино е на кино. Припомних си - и констатирах с радостна изненада, че все още е така - че да гледаш филми на кино е вдъхновяващо. Като се прибрах вкъщи и си легнах, вероятността да влезне хлебарка през отворения ми прозорец изглеждаше нищожна опасност в сравнение с апокалипсиса който бях гледал по време на късната прожекция. Припомних си и че на кино се ходи главно заради звука - този филм вкъщи щеше да ми се стори тъпичък. Толкова безмислени неща имаше в него - цялата централна база на Скайнет (системата на терминаторите-унищожители на човечеството) се охраняваше от три-четири терминатора, плюс един екземпляр на голия губернатор на Калифорния, който обаче беше още в разработка нещо май. Как така? И защо разработваха глупави терминатори с получовешки тела, които щели да довършат малкото оцелели хора, при положение, че си имаха оптималната мегамашина за убиване - гигантско десетметрово животно, с ебати бързите движения и базука на главата, което на всичкото отгоре носеше интегрирани в краката си по един мототерминатор - мотоциклети резачки без шофьори, с картечници. Както и да е, това са аргументи в полза на ходенето на кино, а не против филма конкретно.
Пак преди месец прочетох и книга - първата ми нова и съвременна книга от много време насам, защото наскоро само едни малки стари книжки на Галактика, дето си ги намерих по педесе стинки парчето на една сергия, бях чел. Зоната на Линкълн Чайлд. Много е яко, че действието е на северния полюс в един такъв съвременен научно-ежедневен облик, има си и северно сияние, и снежна пустиня, но и хора в база, която по принцип е военна, но подслонява за известно време под наем петима учени и цял екип телевизионери. Не мога да кажа дали е хубава, защото нямам база за сравнение, не съм чел други книги, писани по-късно от преди 15 години. Но пак с изненада установих, че книги продължават да си се пишат, а не както си мислех, че със Стивън Кинг от 95-та всичко свършва. Всичко си е като при добрите стари книги. По едно време си казах, че можеше книгата да е още по-яка, в смисъл, авторът е толкова мегаерудиран, владее писателското изкуство като да му е професия - можеше направо да ни разбие. Но после реших, че сигурно нарочно не си вдига сам летвата прекалено високо, за да не се напряга прекалено много със следващата книга. Както и да е, на мен много ми хареса, но не гарантирам, че съм актуален в преценката си.
