Абе, нормално ли е да сложиш в блога си рентгенова снимка?
Виждайки, че на устните ви се очертава фразата "зависи какво приемаш за нормално", приемам, че е нормално.
НА КОЙТО НЕ МУ СЕ ГЛЕДА РЕНТГЕНОВА СНИМКА НА РЪКА С ВИНТ, ДА НЕ СКРОЛВА НАДОЛУ!!!
Ще ви разкажа как се сдобих с винт в ръката, всъщност и на самия себе си ще разкажа, абе в смисъл, да си имам на един интернет адрес разказ със снимката. А за вас може да е поучително, знам ли? Значи миналата година направо... ми беше много каръшка. Но историята започва в момента в който съм си счупил ръката, а това е по-миналата година, началото на месец май.
Счупих (/-л съм) си ръката докато играех футбол. Заболя ме много, усетих, че нещо лошо се случи, повече от обикновена травма. На другия ден беше още по-зле, отидох до Пирогов, 108 кабинет, вероятно доста хора го знаят, там след рентгеновата снимка ми казаха "слагай лед, ще ти мине". Вярно, че не слагах лед, но едва ли...
С времето ставаше по-зле, докато не минаха 10 месеца, когато реших, че трябва да разбера какво става. Отидох при личната си лекарка, даде ми направление за ортопед, на него пък казах, че на снимката в Пирогов са казали, че няма счупено или пукнато, но снимка нямам, защото в Пирогов снимките са вече на компютър. Той заключи с абсолютна сигурност "скъсана връзка", обясни ми точно къде е връзката, показа ми я и нарисувана на едно табло, изписа ми скъпи лекарства за зарастване на връзки и хрущяли, мазила за намаляване на болката и отока и така. Мисля, че е нормално човекът да се довери на това, което са казали в Пирогов.
Още след две седмици отидох и при друг лекар - в частна клиника и дадох... май 20 лева, за преглед. Човекът ми каза "абе знаеш ли, в Пирогов снимките на компютъра са малки и понякога не се забелязват някои неща, ела утре в Транспортна болница, аз по принцип там работя, ще ти направя нова снимка" - доктор Керелски, даде ми служебния си телефон и джиесема. Направих си там нова снимка и се оказа, че преди 11 месеца малка кост на дланта ми е била счупена, и че съм се сдобил с псевдоартроза (мнима става). Човекът каза "Отиди в Пирогов, отделение "Хирургия на ръката", покажи там снимката, ще трябва да ти направят операция и да ти поставят хирургически винт. Тук в Транспортна болница също можем да ти направим операцията, но в Пирогов са по-добри, защото са правили много повече такива операции и имат много по-голямо разнообразие от винтове." Отидох в Пирогов, при шефката на отделение "Хирургия на ръката" - доцент Павка Тричкова, невероятен човек. Невероятен човек. Абсолютно.
Погледна снимката, попита кога е станало счупването, разбра, че в същия Пирогов не са ми поставили правилната диагноза, че съм загубил доверие към всички и че ме е страх. Попита ме какво работя и седна на компютъра си и започна да ми обяснява, че много пише на компютъра си, но й изчезнал спелчека и дали знам откъде да си го пусне. После се обърна, седна пак срещу мен и ми каза:
"Трябва да ти направим операция. Ръката ти е била счупена отдавна и макар вече да е малко късно, идваш точно навреме." Показа ми на рентгеновата снимка откъде ще "влезнат" и къде ще бъде винтът. Обясни ми, че дизайнът му е такъв, че може да стои в ръката ми цял живот, но ако ми пречи на движенията може да се махне, след като зарастне костта. Обясни ми по снимката, че ще вземе малко парченце здрава кост отстрани и ще запълни празното място на счупването, което се казвало остеопластика. Самото място ще почисти преди това, защото костта постоянно се е опитвала да зарастне, образувала е съединителна тъкан, която така и не е успявала да стане на кост и при движенията на ръката се е разрушавала и е тровила ставата. Ако съм бил закъснял още време, щяло да се развие не знам си какво и да се наложи да ми сменят ставата с неподвижна такава. Каза ми, че тя ще ме оперира, кога ще е датата на операцията, кога да отида, че за операцията ще ми дадат пижама, защото можело да има "кръвче" и че ще ми струва 195 лева цената на винта и по 4-5 лева престоят на ден (за четири дни) след операцията. Каза ми, че тя ми гарантира почистване на счупеното място и поставяне на винт, но не и че няма да има следоперативни проблеми.
За да ми обясни тези неща, аз разбира се и дадох да разбере, че искам да ги знам, бях платил 35 лева за консултацията. Не съм дал нито лев без касова бележка от касата на Пирогов (не че не бих) и не съм познавал преди това нито едно от медицинските лица. Операцията беше час и четиридесет минути, с местна опойка, около мен имаше шест медицински лица и по разговорите им знаех точно какво ми правят във всеки момент. Още в болницата написах есемес на д-р Керелски "операцията мина успешно, благодаря за съдействието". После шест месеца си миех зъбите, бръснех се и ядях с лявата си ръка. Спазвах зверска диета за изчистване на организма ми от всякакви шитове и отслабнах много. Често се молех всичко да бъде наред (на това място моля юбер връло модерните антихристи да се наредят в колонка и да нападат един по един, с гъзовете напред, аз ще ги чакам с копието си в отбранителна поза). Приятелите ми викаха първо винта, после винкела, после... всяко чудо за три дни.
От три месеца тръгнах редовно на фитнес и започнах да играя пак баскетбол, за първи път от две години насам. Качих 7 килограма от миналата година и продължавам така. Често ходя да играя баскет в едно училище, където се събират доста добри играчи и ритам задници. В момента проблемът ми е, че имам огромен мазол на стъпалото, но ще мине до другата седмица...
Снимка на рентгеновата снимка на ръката ми с винта,
един месец след операцията,
на фона на хладилника у баба ми.
.
