Трендафил нацъфтя пред блока :)
Бехме банда, която извличаше удоволствие от това, да влиза на Метрополиси без пари. И не само на Метрополиси, но Метрополисите беха доволно често. Така де, не може само да учиш и да бачкаш.
Хиляди начини сме измисляли да влизаме без пари. Мацките все намираха предварително безплатни покани, влизаха, и после излизаха с набор от хартиени гривнички, с които влизахме останалите. Ако биеха печати на излизане, притискахме ръце за 20 секунди и печатът се отпечатваше на предмишницата на неплатилия - огледален, но охраната не се заглеждаше чак толкова. Или пък отива един на вип-входа и казва, че е спечелил награда от радио едикоеси, казва си името, търсят го в списъка, казват му, че съжаляват, но го няма, а той запомня 1-2 имена от списъка и други влизат (така веднъж бра4еда предреди Джош Уинк, щото не го позна, дребосъка му с дребосък, само дето не му каза "не се бутай бе" :DDD)
Най-брутално влезнахме на Ману Чао в Зимния дворец - през бирария "Незнамсикаксеказваше" - в дъното зад масите има голяма двойна врата, натиснахме я леко и се озовахме в залата - мегуста мариуана, мегустас ту.
Честно казано самата музика по Метрополисите... в смисъл хубава е, но да не си я слушаш в къщи :DDDDD
На Метрополиса във Варна '99 обаче наистина беше едно голямо дасиебемайката, в най-добрия смисъл на думата - заради слънчевото затъмнение, в комбинацията с оставащите само пет месеца до края на света. Там беше с печати, но докато стигне до мен оригиналният печат беше вече толкова изтъркан, че нищо не ми се отбеляза, показах чиста ръка на охраната и тя... ме пусна, не бе, нямам нищо общо с Кашпировски, по-скоро с Шварценегер :DDD
Като настъпи часа на затъмнението, диджей Ради каза: "Скъпи приятели, предстои да видим едно неповторимо астрономическо събитие, който не си е осигурил предпазни очила, може да си купи ей от там, докато трае слънчевото затъмнение, временно ще спрем музиката, затова ще пуска Стивън." Признавам, че се изкуших да поглеждам и без очилата, вероятно това беше изключително глупаво, не знам, и последната частичка слънце, докато не беше напълно затъмнено, беше ярка колкото цялото слънце. После луната напълно покри светилото, махнах очилата и, да, беше тъмно и звездите се виждаха, а хората бяхме притихнали в тишина и гледахме на брега на моренцето. Тогава Стивънчо пуснА Ете такова:
бейс дръм, бейс стронг, хард кик, квото ще да е
После слънцето пак изгря и партито си продължи :)))))
Ако Кака Мара Зелената не беше ми оставила дупка в главата, може щях да мога и по-хубаво да разказвам :))))
Та викам, Фетбой Слим ше идва в България - доживех :)))))))))))))) Той си е най-добрият английски диджей в света. Казвал е в интервю - абе хора, стига сте ми гледали в ръцете, докато диджействам, слушайте шибаната музика. Той е и събирал най-много хора на плаж – двЕстаипедесехиляди (250 000) души на плажа Брайтън. Е затва го уважавам. За съжаление, съм останал с впечатление, от наблюдение по клипчетата в ютюб, че като диджей много много не набляга на къртещи ритми, а на хаус.
Но нищо, нека бъде и хаус :)))))
Явно тази година (все) пак ще докосна морето, оооооооо :)))
Дано има мацкииии :))))))))))
П.П. Благодаря на прекрасната прекрасна сладка чародейка Светла за това, че успя да направи с мен това, което вече мислех, че е невъзможно, а именно - научи ме как да спра да търся любовта, без да изгубя нито частичка от нея :)
.
