из "Книга на преброените четни редни."
"... и както е казал Шекспир..."
из "Енциклопедия на догадките".
"... Мило мое слънце, румено, засмяно..."
Ангел Каралийчев
I част - Беше пълнолуние
Те вървяха, ръка за ръка, с широко отворени очи и силно биещи сърца. И двамата бяха голи до кръста, само по шорти, а босите им крака потъваха до глезени в необикновено меката прясна гробищна пръст. Часовника на Бил блестеше със слаба фосфорецираща светлина, осветявайки малка част от голата му, здрава ръка, свита в юмрук. Тази светлина беше изнервяща, но не тя караше младежите да вървят, хванати за ръце, като уплашени деца. По скоро онази, другата, неестествена, мъглива светлина, бликаща из под недрата на земята, приютила хиляди трупове, ги караше да се ослушват като зверчета.
И двамата бяха напълно изтрезняли, и то за съвсем кратко време, почти внезапно, от мига, в който проумяха, че вече около час вървят, залитайки, около гробищни кръстове. Пит пръв спря да пее, внезапно прозиращ, че Бил драйфа облегнат не на какво да е, а на главата на малко, красиво, каменно ангелче. Всъщност поради незнайни причини на Пит му се стори, че сладкото надгробищно ангелче има светещи очички, а и още нещо, още по-странно - на Пит му се стори, че изящната протегната ръчичка на ангелчето с разтворени криле, гъделичка Бил по корема, докато повръща. И това ако не е веселба!
Но на Пит не му беше весело, напротив, той издаде особен хълцащ звук и си глътна езика, а само миг след това беше в безсъзнание.
Сега те вървяха ръка за ръка, Бил, все още несигурен в краката, но Пит - напълно изтрезнял. Очите му бяха зачервени и сълзяха. Той не помнеше кога се е събудил, както сега не осъзнаваше, че крачи. Пит просто знаеше, че от партито внезапно е попаднал в грозно гробище, обляно от призрачна светлина, но не осъзнаваше, че крачи. Той не мислеше за движенията си, по скоро мислеше за червените очички на изящното каменно ангелче, а и за хилядите светещи, лоши очи, които можеха да се надигнат от мрака.
На няколко пъти дори му се стори, че чува шум, дълбок, подземен звук, сякаш огромен червей дълбаеше земята, и си представяше неволно злите мъртви, проправящи си път към повърхността, към тях.
Очите на Бил бяха безумно ококорени в хилядите ръце с извити пръсти и дълги, изродени нокти, които се подаваха от рохката пръст. От време на време, когато мозъкът му бе на ръба на лудостта, илюзията изчезваше и той дрезгаво си поемаше дъх на хриптящи пресекулки, но само след секунда в земята се отваряха малки издатини, като къртичи купчинки, но в тях нямаше безобидни животинки, а кофти ръце с изпъкнали жили и кални, безформени нокти, проправящи си път към нежеланите живи посетители. Тази халюцинация издуваше сърцето на младежа до пръсване.
Пит, който беше по сигурен в краката и сетивата си, постепенно започна да осъзнава чудесната ситуация, от която тя стана още по ужасна.
Чак сега той разбра, че трябва да търсят път към цивилизацията, която сега му се струваше нещо далечно, струваше му се друг свят, по-добър, а те бродеха в лошия свят на сенки, трупове и злокобни очи. Всички страшни истории, които често си разправяха в компания и към които преди се отнасяше с насмешка, сега бяха истина. Всички гадни същества сега бяха реалност, той вярваше във всяко едно от тях и само го чакаше да си подаде главата, а всяка реалност и истина бяха далечни.
Бил настъпи нещо, което изпращя. Наведе замаян поглед надолу и видя дълга, фосфорецираща, вероятно бедрена, пречупена на две кост. Близо до нея му се хилеше гнусен, щърбав череп, също облян от бледосребърна светлина. Езикът му се поду, а кожата на лицето му по странен начин се изопна назад, като му придаде изцъклена физиономия. Черепът му намигна.
Пит се наведе и все в ръце счупената на две гнила пръчка, гледайки с ужас оцъкления Бил. Очите на втория се въртяха в орбитите си и се обръщаха ту към дебелата съчка, ту към едрия объл камък. Пит разбра, че Бил халюцинира (все пак вторият бе взел на партито доста по-голяма доза кокаин отколкото Пит). Бил падна на колене, а после изцяло напред, удряйки главата си челно в камъка-череп. В един страшен миг Пит помисли, че е вече сам, но след десетина секунди приятелят му се надигна, подпирайки се на ръце и колене, без да издаде звук. Изглежда ударът не беше толкова силен. Очите му още бяха оцъклени.
Ударът беше повлиял, за добро или зло, на Бил. След като стана, той не продължи да ходи, а започна да се взира, прегърбен, около себе си. Очите му продължаваха да се въртят в орбитите си, оглеждайки кръстове и паметници. В очите му не се четеше недоумение, само страх и чувство за обреченост, а луната беше кръгла и наподобяваше лице, ужасно лице.
Той също осъзнаваше чак сега страхотната ситуация.
Двамата продължаваха бавно, за да не събудят лошите мъртви, да търсят изход. На всеки от тях му се искаше да не беше изтрезнял.
Този път шумът беше истински и двамата го чуха. Той не идваше отдолу, из под краката им, където бе заровена тонове плът, напротив шумът, шумолящ и пращящ звук, идваше от ниското дърво, под което бяха в момента. Толкова ниско, че ако се претегнеха можеха да пипнат най-ниските му клони. "А също така, ако нещо се протегне отгоре, може да пипне нас" - помисли си Пит. Те замръзнаха, вперили поглед към гъстите, неподвижни листа, забравили всякакъв здрав разум и реалност. Един клон се размърда и две листа се понесоха съвсем бавно към пръстта. Бил видя нещо и се опита да извика. От листата се стрелна ръка, гнила, подута, с висяща разложена, лилава плът и пет свити в орлова хватка пръсти, разбира се с дълги, сякаш неравно изгризани нокти.
"Ръката вероятно принадлежи на труп, заровен преди около два месеца" - разумно заключи Пит. Помисли си дори, че после може да потърсят гроба, от който е излезнал трупът, хей така, за по-интересно.
Ръката хвана Бил за долната челюст, като четири пръста влезнаха в отворената за вик уста, а палецът притисна челюстта отдолу, за брадичката.
След моментния ужас, Пит вече не усещаше ни най-малък страх. Мозъкът му вече бе прескочил прага на абсолютен ужас и беше преминал в друго измерение - лудостта.
Раката, която беше сграбчила Бил за долната челюст се изви настрани, около оста си, и същевременно се прибра няколко сантиметра нагоре.
Това движение накара главата на Бил да се изкриви под интересен ъгъл. Краката му се отлепиха от земята и той остана да виси само за долната си челюст, като хваната от кукичка риба.
Ръката продължи да се извива, а заедно с нея и главата на Бил, която опря в лявото му рамо. Извиването на челюстта продължи, докато накрая се чу звук, вероятно такъв звук издава голям хищник, отпаряйки парче плът от своята жертва.
"Трупът трябва да е принадлежал на силен човек" - помисли си Пит с остатъка от удавения му в ужаса мозък.
Челюстта на Бил се откачи с пращяш звук, разкъсвайки лявата му буза. Другарят му наблюдаваше оцъклен, без да осъзнава, че езикът му виси от левия ъгъл на устата. Челюстта на Бил продължи да се усуква, като разкъсваше лявата част от лицето и малка част от шията му. Скоро процедурата свърши и агонизиращото му тяло падна на земята с осакатен, кървав череп. Ръката се прибра стискайки окървавената челюст, по която висяха части от лицето и шията на Бил.
