За къде хванах метрото, с кой пих кафе, къде живея, но доста загатнато. Ям по два пъти на ден, зеленчуците са ми като хляб, не съм боледувал от време оно. Хубаво е. Яко е и на далавера, три лекарства съм изпил от четири години - аспирин це против махмурлук. Е доста съм спортен, спорт, намекващ към предишни публикации, победителски, мноо ясно. Разцепващ. А иде събота вечер, всичко от-до, после по домашному, гледахме се малко-по още от предишната маса, знаем се от сумАтиси години, но тъкмо се върна от море, прилича на амазонка, толкова е почерняла, а по принцип е толкова бяла, като мен (вкарвам интрига с мене тука), винаги е имало електричество, но сега докосванията са малко анадър димейшън, само малко, мноо ясно. Ебаси очите, както винаги. Знаел съм винаги, че е жълто-пясъчна пума, а не черна, а за пума не съм се съмнявал, но БОЖЕ ГОСПОДИ, ВЪЗМОЖНО ЛИ Е ДЕЙСТВИТЕЛНОСТТА ДА Е ТОЛКОВА ИНТЕНЗИВНА! Естествено, че щеше да е завинаги още от преди, въпрос на вкус.
Три несвързани шокиращи думи затова, че съм дишал лепило като малък и цитат на непознат авторитет: "Ако искаш двупосочен билет до оня свят (със завръщане) - лев и двайсе в книжарницата - КАЛЕ!"
Накрая рязко едносрично въвеждане в реалната ми атмосфера и внезапен линк към блогер, който досега загатнато, но отскоро явно ми е освен познат и съсед. Чудя се кога ли ще зарибя приятелите си и те да се врежат в блогосферата, като имам предвид, че сме градили заедно манталитет, дори аз не мога да предвидя какво ще стане ако...
Чуден уикенд, приятели!
