От българските сериали съм гледал с удоволствие единствено и само "Морска сол". Но сега ще говоря предимно за "Забранена любов" и "Стъклен дом".
От тези два сериала съм гледал по няколко минути. Примерно, общо по 15. За "Забранена любов" АБСОЛЮТНО КАТЕГОРИЧНО заявявам, че има най-малкото един проблем, който проваля целия сериал.
Камерата не се мърда.
Ако някой влиза в стая, в която вече го очаква примерно чичо му, кадърът на седналия на диван чичо е на около два метра от привидното зрително поле на камерата, вратата, през която ще влезе онзи, е на още два метра и си стои там до края на сцената. И то независимо от това, че онзи влиза, отива до чичо си, разменя с него няколко изречения, като едно от тях е с особена драматична натовареност. Камерата с нейните привидни два метра разстояние не се мърда. Суупер интересно.
В "Стъклен дом" е класическото словосъчетание "малко по-добре" - така обясних какво имам предвид възможно най-ясно.
Ей, ако ме четат режисьори, сценаристи, продуценти и оператори - слушайте сега! Казвам ви го съвсем добронамерено. Искам като правите сериали И НАЙ-ВЕЧЕ ФИЛМИ, да изпълнявате следните елементарни изисквания:
1. Ако примерно две жени си говорят под два чадъра на дъжда на плочките на някой централен площад, както видях за две минути онзи ден по "Стъклен дом" Елена Петрова и... актрисата от "Дунав мост", като наближи моментът на най-важната или -драматичната или -тъжната или -радостната или -гневната и т.н. реплика, камерата трябва леко и равномерно да се завърти по часовниковата стрелка (примерно) и да се приближи по спираловиден път, а когато настъпи моментът на самата най-татаратата реплика, камерата трябва да се фокусира върху лицето на жената, която я... изрича. А ако пък най-татаратата моментът от разговора се състои и от рикошетна реплика на другата жена, която я изрича веднага след репликата на първата, сега най-важното:
точно в този момент не премествайте кадъра на камерата от лицето на едната жена върху лицето на другата, а вместо това отдръпнете кадъра от лицето на първата, така че да се отдалечи и да обхване лицата и на двете жени, но съвсем малко, а не колкото първоначалната дистанция и после приближете кадъра към лицето на втората. Ето това ако направите, случката ще изглежда добре, дори и да е направено тъпо това. Целта ви обаче е да не го правите тъпо. В същата сцена имаше една ретроспекция за това, как Елена Петрова е била малтретирана от някакъв си Камен ли Пламен ли, която беше хубава, артистите иначе са добри.
Играйте си със сцените, а не ги насичайте в опитите си да наподобявате класическите филми със София Лорен, които изобщо не съм ги гледал, но сигурно са много хубави. Учете се от споменатите по-долу комедийни предавания и филм, да му се не види. Подбирайте хубава музика (не като в "Комиците" :DDDDD, останалите не са ме дразнили, а пък в "Господари на ефира" хипнотизиращите адреналинки танцуваха по едно време на "Кълчи кълки" на Ъпсурт, все пак :). И накрая - елементарно - съчетавайте музиката, сцените и артистите, така че да стане нещо яко. Все едно всички изброени неща са ви детска игра и само се стремите филмът да е добър.
Наистина имаме ебаси добрите артисти - вижте "Пълна лудница", "Аламинут", "Господари на ефира", артистите при онзи смешен селянин Слави Трифонов (и сценаристите там са много добри, очевидно), "Комиците", както и сериалът "Морска сол" и филмът "Маймуни през зимата", който хванах онзи ден - така както имаме и готини водещи и новинарки, като например Виктория Петрова (която въпреки развода си не напълня като Наталия Симеонова), Вяра Анкова, оназикаксеказваше Добрева - жената на Жоро Торнев, една по Нова телевизия, онази по сутрешния блок на БНТ, страхотната Мария Игнатова и т.н.
"Мисия Лондон", пак казвам, не съм го гледал още, но съм сигурен, че ще ми хареса, според каквото вече знам за него.
