петък, 18 март 2011 г.

За Земята

Съжалявам за глупавото заглавие, целта ми не е да се правя на интересен, честно, просто наистина ми е трудно да измислям заглавия. Искам да напиша нещо за катастрофата в Япония, твърде много ме тревожи, за да се преструвам, че не ме и да не напиша нищо в блога си. Признавам си, че отклоняването на темата от една конкретна катастрофа - в случая изключително тежкото земетресение в близост до Япония - към планетата ни и екологията като цяло, е излишно и тенденциозно, а вероятно и тъпо и дори грозно, но ще го оставя така и ще продължа да разсъждавам паралелно.
Скоро имаше земетресение и в Хаити, където болката на хората е била не по-малка, но сега трагедията е в Япония. Япония е третата икономика в света, доскоро беше втора, сигурен съм, че ако им беше фикс идея като на американците, щяха да са първа. Отделно от това японците са невероятни хора по дух. Вероятно те са най-организираните и цивилизовани хора в света. Където и другаде по света да се беше случило това, последиците за населението щяха да бъдат още по-ужасни.
Прецакахме сериозно планетата си точно за 150 години. Едва ли има човек, който да не си е направил поне като краткотрайна дъвка за мозъка паралел с филма "2012" - земетресенията, второто от които съчетано с радиационна заплаха - класически пример според мнението на мнозина за наглостта на хората при издевателстването им над природата и науката - революциите в Египет и Либия, които са си първото проявление на истинската същност на явлението интенет, като начин на информационно свързване на всички хора за първи път в историята на човечеството, религиозният оттенък на нещата и наближаването на 2012.
Да разгледаме най-добрите варианти - натрупаното напрежение в земната кора вече се изразява далеч от места, където може да причини болка, всичко в атомните електроцентрали се овладява, правят се изводите, вземат се мерките, преоценява се отношението към ядрената енергетика въобще и т. н., в Либия независимо дали силите на Кадафи смазват опозицията или не, отпечатъкът остава, хората (не само в Либия) осъзнават себе си, това дава своите резултати, глупавите несвързани споменавания на Кадафи за Ал Кайда са нищо неразпалващ кьорфишек, конфронтацията между цивилизован живот и религиозен фанатизъм по света се оказва всъщност не това, което може да се измисли в най-мрачните размишления, религиозният фанатизъм се оказва не толкова фанатичен, хората в изостаналите държави се оказват не толкова различни от всички останали хора по света, които пък осъзнават, че другите не са "изостанали" в истинския слисъл на думата и така моментните проблеми са решени. По-нататък предстоят хубави неща. Световният глад бързо изчезва, поради преодоляване на предпоставките за него в мисленето на хората (може да изчезне за един ден). Което всъщност не поражда демографски катастрофи и пренаселване. И така нататък.
Най-лошите варианти - филма 2012.

Мисля, че най-лошите няма да станат. Надявам се да станат най-добрите.