Сигурен съм, че ви изненадах още в гореспоменатата статия с това, че наистина цитирах нещо (от пощата в началото на списанието), което сте чели и ви е направило впечатление. Искате ли пак да ви шашна с друг цитат, който ви се е набил? Ами като вече списанието започна да губи читатели и нямаше как да продължи с "изключително оригиналното и никога досега невиждано в България егоистично чувство за хумор", без да стане смешно в лошия смисъл, някак си помежду другото промъкна изявлението, не помня точно в каква форма, дали в пощата пак или пък в есе някакво, че "когато списанието ни беше в стадия на пубертета, пишехме по онзи начин, пък сега вече сме зрели егоисти и стилът ни се променя". Хаха, изненадахте ли се :)) Набило ви се е в главицата, знам си! Така списанието без да ще научи всички бъдещи модерни творци и как да обяснят поведението си, което разбира се е само "от време на време", с егоистично вдигната глава и модерно надменна усмивка :)))
Прозирате като ненаписана книга с листа от оризова хартия. Не че това ще ви попречи на "известността" де ;))
Сега, понеже имам поглед върху личността на Мартин Карбовски примерно, на Ивайло Нойзи Цветков, Сашо Жеков, Ина Григорова, мога да кажа, че разбира се съм сигурен, че този неочакван ефект е бил последното нещо, което са имали за цел. Та те просто са гениални автори, които бяха толкова напредничави в стила и изобщо в оформянето на парадигмата на младия модерен българин, че едва ли може да им се търси сметка за каквото и да било в последвалото масово творчество. Ина Григорова гледах с нея едно интервю, била си е камшика в Щатите, забравя българския език, ще пише научнофантастичен роман на английски език, ще разработва инопланетянски филологически речник за евентуална среща с извънземни и я бОли плитката. Мартин Карбовски е един от най-големите пичове сред журналистите, а на Богдан Русев трябва да му прочета книгите от напоследък, та да ме променят завинаги. Положителните думи в последното бяха сериозни, въпреки че на някого могат да му прозвучат саркастично. Само че ефектът е налице, затова, моля ви, бивши списватели за "Егоист", направете нещо, върнете времето назад, знам, че го можете, заемете умовете на същите хора по същия начин, които ви четяха тогава и поправете това нещо, което се получи. Учителките в университетските курсове по "Писане на есе" ни казваха да четем "Егоист" и да взимаме пример от там, мамка му.
В Уикипедията пише: "Егоист е българско лайфстайл списание, издавано между 1996 и 2006 г. Списанието бързо набира популярност, превръщайки се в един от символите на деветдесетте в страната. Отличава се със специфичен стил и безспорно качество, все още недостижимо за местните списания от рода. В края на 2007 г. издателят Мартин Захариев спира издаването му поради нисък тираж."
