Сега, честно, къде отива справедливостта? Ами явно пък не е било справедливо и всеки да печели толкова много от изкуство. Сега вече като почнеш да пееш, трябва да се надяваш на малко продажби на албуми и предимно на пеене на живо. Който не е съгласен, явно не му се пее.
Станете шлосери бе.
Мисля, че сега ще стане много по-справедливо. Големи пари ще изкарват просто по-малко хора и - логично - това ще са най-добрите. Останалите ще ги имитират. Какво по-хубаво от това?
Сега обаче за книгите. Тук има известна несправедливост, защото какъвто и художествен шедьовър да напишеш, първият, който си го купи, може да го сподели със седем милиарда души, а бедният автор не може да изкарва вече пари от литературни четения в зала 1 на НДК. Еми - сори, преминаха времената на големите печалби от писане, Стивън Кинг примерно, при цялото ми огромно уважение, вече се нагуши с милиони, ама толкова. Има си периоди бе. Дайте са да спреме нета. По същия начин големите рокгрупи разцепиха мрака преди четирийсе години, а в България... чакайте, че все натам ме кара. Кофти, верно, голема промяна, ама стига носталгия - ако искаш да си писател, тук вече верно трябва да те влече, но не само да пишеш, а и да споделяш. Печалбите не се знае дали ще те изхранят, но най-добрите пак ще станат супер богати, а другите ще ги имитират. Мамка му, всъщност какво грешно виждате във всичко това? За изкуство ли говорим или за бизнес? И като казвам най-добрите, имам предвид тези, които са успели да се докоснат до сърцата на най-много хора, а не тези, които със социологически проучвания са предоставили като продукт това, което най-много се търси и други подобни лайнярщини, заети от морално остарялата икономическа наука, която май има спешна нужда от реновация, щото... просто не върши работа в съвременните условия на живот.
(Между другото забелязвате ли, че в публикацията споменавам само творците и псевдо-такивата, а големите продуцентски компании заслужават просто да бъдат напсувани за последно и забравени завинаги.)
Акта, макта, факта - глупости на търкалета.
