1. Върне (и създаде) доверието на целия свят и най-вече Европа в България; 2. Махне ченгетата от чуждестранните представителства и да ги направи лесничеи (горски); 3. Покаже колко е важен инфраструктурният прогрес; 4. Покаже как трябва да се опазва природата; 5. Обърне внимание колко е важен спортът и грижата за здравето; 6. Спре проекта АЕЦ Белене; 7. Покаже какво представлява престъпността в България; 8. Покаже нагледно колко зависими сме от съдебната власт за прогреса си и как няма начин да й повлияем и колко дълбоко прогнила и корумпирана е тя; 9. Покаже какво е демокрация - как всичко трябва да се обсъжда с хората; 10. ПОКАЖЕ КАК НАРОДЪТ Е ПО-СИЛЕН ОТ КАКВОТО И ДА Е ПРАВИТЕЛСТВО; 11. Мобилизира свестни хора за вършене на добри неща; 12. Положи едни стабилни основи за дистанциране от наследената престъпна зависимост от Русия, руските тайни служби и руски престъпни кръгове; 13. Положи основите за задължителното намаляване на сивата икономика, без страх от неизбежните негативни последствия за неговия имидж; 14. Покаже какви са всички приоритети, цели и интереси на България в исторически, гео-политически, икономически, демографски и всякакъв друг аспект;
и още 384 други различни неща, кое от кое по-важни, които засега е излишно да изброявам, защото вие, преграмотни български журналисти и интелектуалци, вие, просветителски умове, много добре си ги знаете или можете поне да си ги наваксате. Абсолютно съм убеден, че всички изброени неща са направени нарочно, защото постоянно се правеха (дори предварителни) послания за последователната линия на действия.
Вариантите някой да не изтъкне положителните страни на неговото правителство са: 1. Некомпетентност (от гледна точка на претенцията Ви, че сте супер яките журналисти, интелектуалци и просветители); 2. Корумпираност; 3. Страх да не вземе Бойко Борисов да се промени от властта и да стане изведнъж лош или не знам точно какво; 4. Страх, че може да бъде извършено покушение върху здравето и живота му.
Аз следях много внимателно за третото нещо и казвам, че доказателствата, че няма такава опасност, бяха безбройни, освен това г-н Борисов е спортист, при това добър, а това има огромно значение за неговия морал. За четвъртото нещо - мисля, че г-н Борисов е достатъчно подготвен за тези абсолютно реални опасности. За първото нещо - съжалявам, но всеки, който ми каже, че Бойко Борисов е глупав, простак, че нищо не разбира от политика и закони, а търси само собствена облага, просто е МНОГО некомпетентен. Второто нещо - корумпираността, е ясно и вече хората безпогрешно го различават, господа преграмотни журналисти, интелектуалци и просветители.
Та начи сега мислех да сложа само някои неща от уикипедията, но прочитайки статията, виждам, че всичко е важно. МОЛЯ ВИ, прочетете много внимателно всичко, защото Ви казвам, че има какво да се прочете.
Бойко Борисов
от Уикипедия, свободната енциклопедия (връзка)
Бойко Методиев Борисов е български политик, министър-председател на Република България от 27 юли 2009 година до 13 март 2013 година и лидер на Политическа партия ГЕРБ.
Биография
Ранен живот и образование
Бойко Методиев Борисов е роден на 13 юни 1959 година в Банкя, в семейството на Методи и Венета Борисови. Баща му e служител в Софийско градско управление на МВР, а майка му начална учителка в Банкя[1]. Бойко Борисов има сестра Красимира, която е педиатър.
Той завършва средното си образование в Банкя. През 1977 година кандидатства във Висшата специална школа „Георги Димитров“ на МВР в Симеоново, във факултет „Държавна сигурност“. Приет е обаче във факултета „Противопожарна охрана“. Според Борисов това става по политически причини, с оглед миналото на прадядо му, който е разстрелян от комунистите на 22 септември 1944 година.[2] По време на следването си отбива и военната си служба в ШЗО-Плевен през периода 1977-1978 година.[3] Според Бойко Борисов по силата на вътрешните правила на МВР тогава той, както и всички останали курсанти в Симеоново, е приет в БКП.[4] През 1982 година Борисов се дипломира като инженер по специалността „Противопожарна техника и безопасност“ с чин лейтенант.[5][6]
Работа в МВР
През 1982 година Бойко Борисов постъпва на работа в Софийското градско управление на МВР като командир на взвод, а по-късно е командир на рота. Впоследствие е преназначен в ЦУПО (Централно управление на противопожарната охрана). По време на т.нар. „Голяма екскурзия“ е назначен през лятото на 1989 година за командир на батальон за охрана на селскостопански обекти и оказване на помощ по прибирането на реколтата в Дулово и Каолиново, след масовите изселвания на местните жители в Турция[7].
От 1985 до 1990 година Бойко Борисов е преподавател във Висшия институт за подготовка на офицери и научноизследователска дейност (ВИПОНД) на МВР. Защитава пред ВАК дисертация по темата „Психо-физическата подготовка на оперативния състав“.[8] С диплома от 8 май 1990 година му е присъдена научната степен „кандидат на науките“ (равностойна на „доктор“).[9]
Последната му длъжност във ВИПОНД е завеждащ катедра. През 1990 година напуска системата на МВР със звание майор от запаса. Повод за това се оказва т. нар. „деполитизация“ на силовите структури в държавата, като той формално отказва да се деполитизира.[10]
Бизнесмен
След напускането на системата на МВР Борисов се насочва основно към охранителния бизнес. На 13 септември 1991 година той основава фирмата „Ипон-1“ ООД,[11][12] която осигурява охраната на видни личности като Тодор Живков, Симеон Сакскобургготски и президента на Международния Олимпийски комитет Хуан Антонио Самаранч. „Ипон-1“ е сред най-големите охранителни фирми в страната, членува в Световната организация на охранителите IAPPA, а Бойко Борисов е персонален член на организацията. През 1992 година Борисов създава „Ипон-2“ ООД, а след това „ИПОН – Агенция за сигурност и охрана“ ООД. През 90-те години той има участие и в редица други търговски дружества с различен предмет на дейност. В някои от тях Борисов работи в тясно сътрудничество с Румен Николов („Пашата“), Младен Михалев („Маджо“), Алексей Петров („Трактора“) и други личности от сенчестия бизнес. В тази връзка е определян в периодичния печат като „висш служител от средите на СИК“.[13] Борисов е описан като „силовак“ и в творчеството на разстреляния години по-късно създател на книги за мафията Георги Стоев.[14] Самият Борисов, преди да стане главен секретар на МВР, отрича да е имал връзки с мафията.[4] След назначаването му на държавен пост през 2001 г. се оттегля от бизнеса си.
Години по-късно, през февруари 2013 г. сайтът „Бивол” публикува статия под заглавието „Досието БУДА” и документ, според който на 9 декември 1996 г. Бойко Борисов е регистриран в оперативния отчет на Централната служба за борба с организираната престъпност (ЦСБОП), като информатор. Мотивът за вербовката е, че контактува с „оперативно интересни лица”.[15] „Бивол” публикува и втора статия под заглавието „ДОН БУДА” (дело за оперативно наблюдение). То съдържа строго секретно предложение за образуване на ДОН под псевдоним „БУДА” на 24 февруари 1997 г. Според сайта мотивът е красноречив: „за придобиване на информация по отношение на процеси, представляващи оперативен интерес в силовите групировки и структури. За предотвратяване и пресичане на евентуална престъпна дейност от техни представители”.[16] Борисов отрича достоверността на тези публикации.[17][18]
Главен секретар на МВР
На 1 септември 2001 година с указ на Президента на република България Петър Стоянов Бойко Борисов е назначен на длъжност Главен секретар на МВР [19] и е повишен в звание „полковник“ от МВР.
След встъпването си в длъжност Бойко Борисов дарява безвъзмездно месечната си заплата и парите за вещево доволствие на децата на загиналите служители от МВР при изпълнение на служебните си задължения[20].
В началото на 2002 година, с президентски указ му е присвоено званието „генерал-майор“, а през 2004 година с указ на Президента Георги Първанов е удостоен със званието „генерал-лейтенант“.
По покани на специалните служби ген. Борисов посещава САЩ, Руската федерация, Кралство Великобритания, Кралство Испания, Белгия, Австрия, Франция, Германия, Нидерландия - централата на Европол, Румъния - Специалната работна група по наркотрафик, Гърция и Турция, което спомага за доброто взаимодействие в реализирането на съвместни операции по разкриването на престъпления, свързани с трафика на хора и МПС, наркотици, незаконни печатници и разпространители на фалшифицирани парични знаци и кредитни карти, контрабанда и др.[21]
На Парламентарните избори в България 2005 ген. Бойко Борисов е кандидат за народен представител в два многомандатни избирателни района, издигнат в листите на Национално движение Симеон Втори. В резултат от изборите, НДСВ вкарва 63 депутати в 40 Народно събрание, сред които и Бойко Борисов. Той обаче се отказва от депутатския мандат в полза на работата си в МВР, която напуска на 19 септември 2005 година след конфликт с тогавашния вътрешен министър Румен Петков.
Кмет на Столичната община
През октомври 2005 година Бойко Борисов участва като независим кандидат в частичните кметски избори в София, стига до балотаж (срещу Татяна Дончева от БСП) и е избран с убедително мнозинство (68,5%). Полага клетва като кмет на Столичната община на 10 ноември 2005 година.
В началото на април 2006 година е учредено сдружение с нестопанска цел за общественополезна дейност „Граждани за европейско развитие на България“ (ГЕРБ), в което Бойко Борисов официално не участва, но което е свързано с близки до него хора. На 3 декември същата година е създадена партия ГЕРБ[22], която е оглавена от близкия до него Цветан Цветанов, работил в системата на МВР, а после — в Столичната община.[23] Самият Борисов не може да стане ръководител на партията, поради законова пречка[24], но на практика е неин „неформален лидер“[25]. На 10 януари 2010 година Редовното отчетно-изборно делегатско Национално събрание на ПП ГЕРБ избира Бойко Борисов за председател на партията, а Цветан Цветанов поема новосъздадения пост заместник-председател.[26]
В редовните избори за местна власт на 28 октомври 2007 година Бойко Борисов печели на първи тур (с 53,58%) четиригодишен мандат за кмет на София (от ГЕРБ). Кандидатите за общински съветници на партия ГЕРБ също печелят мнозинство в Столичния общински съвет.
Министър-председател
На 27 юли 2009 година Народното събрание със 162 гласа „за“, 77 „против“ и 1 „въздържал се“ избира Бойко Борисов за министър-председател в 87-то поред в историята на България правителство, излъчено от Политическа партия ГЕРБ[27][28][29].
На 9 септември 2009 година премиерът Бойко Борисов, начело на правителствена делегация, заминава на първо работно посещение в Брюксел, за да се срещне с директора на Европейската служба за борба с измамите (ОЛАФ) Франц-Херман Брюнер, а също с председателя на Европейската народна партия Вилфрид Мартенс и с председателя на групата на ЕНП в Европейския парламент (ЕП) Жозеф Дол[30]. По време на посещението са отблокирани 109 млн. евро по програма САПАРД[31], тъй като на 23 юли 2008 Европейската Комисия е спряла междинните плащания по фонд „Пътища“ заради подозрения в конфликт на интереси и неспособност на тогавашните власти за борба с корупцията. Председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозу и Бойко Борисов заявяват, че са се споразумели комисията да подкрепи българското искане за допълнителни 300 млн. евро за справяне с последиците от затварянето на блокове 3 и 4 на АЕЦ Козлодуй. На 27 октомври 2009 това искане е удовлетворено.[32] На 18 ноември 2009 Европейската комисия размразява плащания по програма ФАР за близо 82,6 млн. евро. Решението е „резултат от усилията, положени от българските власти, в тясното сътрудничество с ЕК, за изваждане на минали нарушения и предложените действия за корекция“.[33]
След изтичане на една година от управлението на ГЕРБ и на оглавяваното от него правителство, Борисов им дава оценка „мн. добър“, като допуска възможността тя да бъде коригирана на „отличен“.[34] Малко по-късно премиерът декларира намеренията си за втори мандат и обявява край на рецесията в страната, свързана със световната икономическа криза.[35][36]
Оставка
Премиерът Борисов пред митинг в негова подкрепа след обявяването на оставката на кабинета си пред НС - 20.02.2013
През 2012 година година икономическата и социална криза в страната се изостря. В тази връзка през февруари 2013 година започват протести. Първоначално те са малки, но по-късно прерастват в митинги. Макар в началото исканията на протестиращите да не са политически, впоследствие те започват да искат и оставката на правителството. На 19 февруари в София полицията влиза в сблъсък с протестиращите и ранява няколко от тях, което е излъчвано по националните телевизии.[37] На следващия ден, 20 февруари 2013 г. Бойко Борисов на извънредна пресконференция, съобщава, че подава оставка, като не желае да става повод за сблъсъци с хората и не иска да гледа парламент, ограден с ограда и кръв по улиците: „Няма да участвам в управление, в което полицията ще се бие с хората“.[38][39]
Оставката е гласувана като първа точка на заседанието на 21 февруари 2013 г. и е приета от Народното събрание с 209 гласа „за“ и 5 „против“ и 1 „въздържал се“.[40] В деня на приемане на оставката на кабинета Борисов, пред Народното събрание е организиран протест в подкрепа на правителството.[41] Социолози и политолози дават разнопосочни коментари за обявената от Бойко Борисов оставка на правителството. Според някои това е безотговорно действие на уплашен човек, който не може да управлява. Според други депозираната от Борисов оставка на правителството е разумен държавнически ход. Според трети не е ясно дали той действа, за да спаси ГЕРБ като партия, или себе си като персона.[42]
С указ от 13 март Президентът Росен Плевнелиев назначава служебен кабинет с министър-председател Марин Райков.[43]
Според анализ на мандата на правителството на ГЕРБ, направен от информационната агенция БГНЕС, Борисов е първият български премиер след Жан Виденов, който си отива след масови гладни бунтове..[44][45]
Спорт
Борисов по време на откриването на световният шампионат по мотокрос, Горна Росица, април 2011 година.
Бойко Борисов има специално отношение към спорта. След 1978 година е активен състезател по карате.[21] Притежател е на черен пояс 7-ми дан по карате.[46][47]
Регистриран е и като футболист на „Витоша“ (Бистрица), отбор, който се състезава в Югозападната „В“ аматьорска футболна група. През 2011 година Борисов води във допитване за Футболист на годината на "Дарик Радио". Първоначално той твърди, че няма да прояви скромност и ще си вземе наградата, ако спечели, и че във футбола никой не се признава за по-слаб от друг, но впоследствие заявява, че приема първото си място в анкетата като протест на феновете срещу българския футбол.[48][49] През 2012 година Витоша (Бистрица) печели Купата на Аматьорската лига, като във финалния мач Борисов се отчита с асистенция за победния гол.[50]
Скандали и критики
Посланик Джон Байърли
В дипломатически доклад с най-висок гриф на секретност (SECRET//NOFORN), писан през 2006 година и изтекъл в Wikileaks[51], бившият американски посланик в България Джон Байърли пише за Бойко Борисов, че „обвинения в миналото свързват Борисов със скандали с източване на гориво, с нелегални сделки в комбинация с Лукойл и със сериозна контрабанда на метаамфетамини“. Посланикът уточнява, че информация от SIMO е в потвърждение на тези обвинения. Абревиатурата SIMO е разшифрована година по-късно от берлинския ежедневник „Tageszeitung“ [52] като псевдоним на ЦРУ. Байърли пише още, че „Борисов е използвал поста си, като глава на българските правоохранителни органи, за да прикрие криминалните си деяния, а жената, с която съжителства, Цветелина Бориславова, управлява голяма банка, която е била обвинявана в пране на пари за престъпни организации, както и в участие в незаконните транзакции на самия Борисов.“ При публикацията на тази грама Бойко Борисов отхвърли обвиненията с твърдението, че те идват от „жълтата преса“.
Джеф Стайн
На 2 март 2007 година вашингтонският репортер Джеф Стайн публикува в изданието „Конгрешънъл куотърли“ статията „Bush’s Bulgarian Partner in the Terror War Has Mob History, Investigators Say“ („Българският партньор на Буш във войната с тероризма има бандитско минало, твърдят разследващи“)
В публикацията се казва: „Най-могъщият политик в България, най-новият съюзник на Вашингтон в глобалната война с тероризма, е близък съратник на известни гангстери и е свързан с близо 30 неразкрити убийства в черноморската република, според поверителен анализ на риска за инвестиране в страната, поръчан от частна банка.“ Проучването било извършено „при условие, че банката и наетите от нея следователи няма да бъдат назовавани“. Името на Бойко Борисов е отнесено към военно-политическите интереси на тогавашния американски президент Джордж У. Буш[53].
Българският президент Георги Първанов нарича статията „откровено антибългарска“, като добавя, че „тя не се основава на доказателства и обижда България“[54]. Самият Дж. Стайн се дистанцира от твърденията си: „Искам обаче ясно да кажа — всичко това са предположения. Аз съм репортер, който съобщава за наличието на този доклад.“[55].
БСП използва статията в предизборната си борба срещу партия ГЕРБ и нейния лидер[56].
Юрген Рот
В книгата си „Новите български демони“ (2008) немският разследващ журналист и писател Юрген Рот отделя голямо внимание на тогавашния столичен кмет и бивш Главен секретар на МВР Бойко Борисов като на една от водещите политически фигури в България. Във фокуса на Рот са още Ахмед Доган, Румен Петков, БСП и варненската групировка ТИМ.
За Бойко Борисов немският журналист казва: „Без съмнение той е моралният супермен на българската политика. Дължи своето главозамайващо бързо издигане на борбата с политическата конюнктура, с корупцията и с мафията.“ Неназован висш служител от ОЛАФ бил разказал на Рот за впечатленията си от България през 2007 година и бегло споменал, че за него Бойко Борисов е нещо като „политически Ал Капоне“. „Не пожела да каже нищо повече, нито да обясни какво точно разбира под това определение.“ - допълва Рот и продължава: „Малко по-късно мой информатор ми разказа, че в изискания хотел „Кемпински“, в ресторанта на последния етаж, видял Борисов в компанията на една от водещите фигури на подземния свят – Младен Михалев–Маджо, който всъщност не бивало да се появява в България, защото бил заплашен от арест“.
В книгата си Юрген Рот отправя срещу Бойко Борисов обвинения като: „Твърди се, че от началото до средата на 90-те години той е създал и поддържал контакти със съмнителни личности и фирми, за които има подозрения, че са натрупали състоянието си чрез изнудване и други незаконни дейности.“ Немският журналист уточнява: „Но това са само слухове...“ [57]
В интервю за „Дойче веле“ от март 2011 година Юрген Рот, който през 2010 година издава втората си книга, в която отново става дума за България - „Гангстерска икономика“ твърди, че съществува подозрението, че различни престъпни групировки водят война помежду си, и че сега, когато Бойко Борисов е на власт, биват отстранявани онези групировки, които му пречат. На въпрос дали според него Борисов преследва не политически, а лични интереси, когато решава срещу коя престъпна групировка да насочи усилията си, той отговаря: „Ами определени случаи ме карат да мисля точно това. В България има големи престъпни групировки, които до днес никой не е пипнал и с пръст. Това са наистина могъщи мафиоти“. Помолен да назове някои от тези групировки, той заявява: „За мен една от най-големите престъпни формации все още е ТИМ, която е разпростряла пипалата си и в Германия. Отдавна се питам дали българските власти ще имат силата и политическата воля да разбият тази група. Много от нещата наистина са само шоу. Наглед съществуват закони срещу организираната престъпност и корупцията, но каква полза има от тези закони, щом не биват прилагани. И каква е ползата от многото акции против криминалните структури, щом не е ясно дали арестуваните хора ще бъдат съдени по правилата. Това са въпроси, по които изпитвам известни съмнения“, казва още Рот. Все пак той признава, че страната върви напред.[58]
„Лош човешки материал“
На 3 февруари 2009 година пред българската общност в Чикаго, САЩ по повод на предстоящите парламентарни избори в България Бойко Борисов заявява дословно: „Това е основата на населението в момента – един милион цигани, 700-800 хиляди турци, два милиона и половина пенсионери.“ Добавя: „И вие като избягахте милион и половина, материалът, който се явява на избори или можем да избираме като кадри, никак не е голям“ [59].
Борисов отхвърля приписвания му от социалистите (Корнелия Нинова) израз „лош човешки материал“ (това се потвърждава от аудиозаписа на изказването му) и от своя страна обвинява БСП в разпространяване на лъжи и опити да го злепоставят. Но по думите му, „колкото повече компромати вадят срещу нас, толкова по-убедително печелим, така че нека да продължат да си го правят“[60]. След завръщането си Бойко Борисов представя в декларация своята позиция за отзвука в България, предизвикан от неговото изказване пред българи-емигранти в Чикаго, и разяснява тезите, които е защитил там[61].
Скандали свързани с подслушвания
Основна статия: Скандали свързани с подслушване (2011)
След идването си на власт, кабинетът на Борисов закрива през октомври 2009 г. Бюрото за контрол на СРС, което е създадено през същата година по препоръка на евросъдии.[62] Самият Борисов по-късно твърди, че не вижда нищо лошо да се подслушват министри, вицепремиери и шефове на агенции, както и че е мнителен и иска да контролира действията на хората около себе си, като ги подслушва в рамките на закона.[63]
На 19 януари 2011 година министър-председателя Бойко Борисов инициира гласуване на вот на доверие на правителството. Това става след серия обвинения изнесени в пресата за корупционни скандали, свързани с подслушване, включително и на премиера. Касае се за телефонни разговори, проведени от Бойко Борисов, директора на Агенция „Митници“ Ваньо Танов и министъра на финансите Симеон Дянков, в които Борисов нарежда да прекрати митническа проверка срещу предприятие, произвеждащо бирата „Леденика“. Въпреки че автентичността на записите не е потвърдена, те предизвикват скандал в общественото пространство. Прокуратурата обявява, че не може да се докаже автентичността им, тъй като оригиналите на записите направени от ДАНС са унищожени.[64][65] На следващия ден Народното събрание гласува вота на дoверие, като депутатите от управляващата партия ГЕРБ и националистите от Атака дават подкрепата си на правителството „за цялостната му политика“.[66]
През април 2013 година избухва нов скандал свързан с подслушвания по време на управлението на правителството на Борисов.[67] Твърди се, че от септември 2009 г. до март 2013 година, нерегламентирано и незаконно са подслушвани бизнесмени, политици, магистрати и др. СРС са правени без решение на съответните органи на МВР и без съдебни разрешения. Главният прокурор Сотир Цацаров индиректно признава, че техниката за подслушване е въведена в употреба по времето на правителствато на ГЕРБ и разпорежда проверка по случая. Проверката открива в МВР тежки нарушения, позволяващи нерегламентирано подслушване. Като един от предполагаемите политически поръчители на подслушването, освен Цветан Цветанов, от опонентите си е подозиран и Борисов.[68][69] Самият той отрича такава връзка.[70] Допълнително изтичат уличаващи записи с разговори на Боросов, на които той лобира пред прокуратурата за снемане на наказателната отговорност на обвиняем бивш министър от кабинета му.[71] Впоследствие, по показания за подслушване на министри, направени от защитен свидетел, който е същия бивш министър от кабинета на Борисов, прокуратурата започва разследване.[72] Европейския парламент също е сезиран и взема решение темата да бъде разгледана от Комисията по граждански права, правосъдие и вътрешен ред. В годишния доклад на Държавния департамент на САЩ засъстоянието на правата на човека в страната ни, излязъл по същото време, злоупотребата с подслушването е изведена като основен проблем.[73]
Авиоотряд 28 и „Бистришките тигри“
На 5 август 2012 година във вестник „Преса“ излиза материал от който става ясно, че Бойко Борисов е използвал правителственият превозвач Авиоотряд 28 за превоз на аматьорските футболни отбори „Бистришки тигри“ (в който играе самият той) и „Чавдар Етрополе“, собственост на депутата от ГЕРБ Емил Димитров. При журналистическото разследване се установява, че полетът е заявен от Българския футболен съюз и заплатен с официална фактура от него на стойност 23 500 лева. По повод раздухвания от пресата скандал, директорът на Авиоотряд 28 Пенчо Пенчев в изпълнение на правомощията му за управление на авиационния отряд за полети със специално предназначение и полети за обслужване нуждите на министерства и ведомства, коментира – „Не виждам нито конфликт, нито проблем“.[74]
Лични свободи
На 11 октомври 2012 година британският в. „Гардиън“ цитира изследване, според което България е на второ място след Гърция в Европейския съюз, с най-много нарушения на правото на справедлив съдебен процес по наказателните дела. От друга страна, седмица преди това, немският посланик Матиас Хьопфнер изразява безпокойството си, че страната ни се намира на последно място по свобода на словото в Европа в ранглистата на “Репортери без граници”, а през май 2012 г. американската организация „Фрийдъм хаус“ е наредила България на 78-о място в света по този показател след страни като Бенин, Гвиана, Намибия и Източен Тимор. По този повод Борисов заявява на среща същия ден (11 октомври) с държавния секретар по вътрешна сигурност на САЩ Джанет Наполитано, че демокрацията и свободата на словото и личността в България се намират в „пълен разцвет“ през последните три години от управлението на ГЕРБ.[75]
Намеса в работата на съдебната власт
През март 2010 г. от Съюза на юристите в България в нарочна декларация изразяват безпокойството си от тенденцията на намеса на изпълнителната в дейността на съдебната власт и в частност на съдилищата.[76] През юли 2010 година от Висшия съдебен съвет изразяват несъгласие с негативната оценка на премиера Борисов спрямо разходи извършени от съдебната власт, с мотива че намеса във финансите на съдебната власт, от страна на изпълнителната е недопустима.[77] През юли 2012 година съдии в страната излизат да протестират на улицата заради политически натиск върху съдебната система.[78] През септемри 2012 г. Български хелзинкски комитет отправя остро предупреждение към премиера да спре да си позволява да критикува и напада съдебната система.[79] През октомври 2012 г. Висшият съдебен съвет обвинява правителството в блокиране на съдебната реформа, поради орязания бюджет на системата.[80]
Семейство
Бойко Борисов е разведен с първата си съпруга Стела, лекар-офталмолог. От Стела той има дъщеря, Венета.[81] От 1988 до 2009 година Борисов води съвместно съжителство с бизнесдамата Цветелина Бориславова.
Награди и отличия
„Обявяване на благодарност“ през 1985 г., 1987 г. и 1988 г.[82]
„Почетен знак III степен“ – за конкретен съществен принос при изпълнение на служебни задачи с изключително значение в борбата срещу престъпността, опазването на обществения ред и сигурността в Република България през 2002 година.[82]
„Почетен знак II степен“ – за проявен висок професионализъм и обезпечаване сигурността и обществения ред по време на посещението на президента на Руската федерация Владимир Путин през март 2003 г.[82]
„Огнестрелно оръжие“ – за постигнати високи резултати при изпълнение на служебните си задължения от министъра на вътрешните работи през 2003 година.[82]
„Кръст за полицейски заслуги с червена звезда“, от Министъра на вътрешните работи на Кралство Испания за заслуги към испанската полиция - 22 септември 2003 година.[82]
„Сребърен паметен медал“, от председателя на Националния организационен комитет за 100-годишнината от установяване на българо-американските дипломатически отношения, министъра на външните работи Соломон Паси.[82]
„Почетен медал на френската полиция“, от името на президента на Република Франция и от името на министъра на вътрешните работи, вътрешната сигурност и местните свободи.
„Медал за бойно съдружие“, от заместник-директора на ФСБ на Русия.[82]
„Почетен жезъл“, от генералния директор на полицията на Испания.[82]
Сертификат за изключително добра работа и съществен принос в борбата против фалшивото евро — от директора на „Европол“ г-н Юрген Щорбек — през януари 2004 година.[82]
Сертификат от Министерството на вътрешните работи и Генералната дирекция на Турската национална полиция за изключително ценен принос в развитието на двустранните отношения между българската и турската полиция в борбата с организираната престъпност и корупцията.
Сертификат за благодарност за изключителен принос в борбата с наркотиците от Службата за борба с наркотиците (ДЕА) към Департамента на правосъдието на САЩ.[82]
Почетна титла Командир на „Ордена на Звездата на Италианската солидарност“, от Президента на Република Италия - 13 юни 2006 г.[83]
Кавалер на Големия Кръст на Ордена „За заслуги на Италианската република“, от Министър-председателя на Република Италия - 15.10.2009 г.[84]
„Европейската награда „Бронзов бик“ от Асоциацията на данъкоплатците в Европа (АДЕ)“ - 10 ноември 2009 г.[85]
„Награда от Европол за добро сътрудничество с българските служби за сигурност“ - 16 октомври 2010 г.[86]
„Международна Награда на фондацията (Prix de la Fondation) на форума „Кран Монтана“ за усилията му и ангажимента в борбата с корупцията и организираната престъпност в България“ - 29 октомври 2010 г.[87]
„Награда за особен принос в развитието на тениса в България“ от президента на „Тенис Европа” Жак Дюпре - 30 април 2012 г.[88]
