Само щрихирам.
Злото винаги се преструва, че е навсякъде, въпреки, че е завзело едно съвсем малко място.
Злото винаги се преструва, че е вечно, въпреки, че е изключително краткотрайно.
До самия си край и пълното си поражение, злото се преструва, че е непобедимо.
Злото се преструва, че е най-силно, непобедимо и неотстъпчиво точно преди пълното си поражение и отстъпление - видяхме как комунизма до последно и най-вече в последните години пропагандираше, че е твърд като гранит и "злият капитализъм ще се размаже в него като лайно", след което видяхме какво се случи.
Злото винаги имитира доброто, но на по-ниско ниво.
Злото е на по-нисък етап в развитието си от доброто.
Доброто е разумно.
Времето е на страната на доброто.
Дори и съвсем малко зрънце добро е достатъчно и ако се поддържа разумно достатъчно време, може да победи цялото зло.
Злото се развива, въпреки, че твърди, че винаги си е било такова, каквото е.
Въпреки, че злото отрича и прикрива това, доброто винаги трупа опит и във всеки сблъсък със злото е все по-силно. Злото от своя страна винаги е еднакво - абсолютно всички диктатори по света от абсолютно всички епохи са абсолютно едни и същи - Хитлер просто е живял по време, когато науката е била достигнала до възможността да се направят оръжия и средства, които да поразят огромен брой хора. В този смисъл следващата опасност е разбира се - ядрените оръжия. Диктаторите са като наркомани и върховите им времена винаги са краткотрайни - по няколко години, след което спихват сами по себе си, като проблемът е дали ще завлекат след себе си други опасни обстоятелства и често използват това като средство за изнудване - един вид "хайде да видим дали ви стиска да се изправите срещу моята готовност да затрия целия свят (или съответно прекалено големи и ценни неща)". Обаче когато им стане неизгодна тази позиция, с готовност отстъпват от нея.
Злото не се самоосъзнава като зло.
Злото живее само в йерархия и подчинение.
Злото оправдава себе си и търси корените си в природата, като изтъква, че животните се убиват, в джунглата оцелява по-силният и винаги се самоасоциира с "хищник" и "победител", но никога не споменава, че когато не е необходимо да се бият, животните се грижат за близките и малките си, предпочитат мирна обстановка и тогава са истински щастливи.
Злото не може да бъде щастливо на този си етап на развитие.
Злото не обича истината, защото му е неизгодна и му разваля системата.
Злото обича да е подчинено на по-силен от него.
Злото не се стреми към върховенство в йерархията, това е само мит, когато застане на върха то се обърква, губи силата си и бързо залязва.
Злото смята доброто за слабост и когато срещне по-силно добро от себе си, му се подчинява и го смята за същото като себе си и си затваря очите за изначално мирната природа на това по-силно нещо.
Това, което различава злото от доброто, е липсата на емпатия (съпричастност, състрадание, съчувствие, способност за съпреживяване, взаимност).
Злото има изключително кратък срок на годност - ако приемем, че е налице някакво абстрактно зло или "Дявол", то неговите съставни части биха били "злите" хора, а неговото олицетворение - един единствен човек, който е постигнал тотална диктатура и жестока подчиненост над целия свят. Дори тогава обаче, този човек твърде бързо ще остарее и ще умре. Видяхме как Хитлер само за четири години успя да организира лагерите на смъртта, да избие няколко милиона души, да махне лагерите и да прикрие следите за тях, доколкото може за момента. Четири години са колкото един мандат на правителство в България - все едно Бойко Борисов да беше избил 6 милиона души в неговия мандат. Освен това този човек би разчитал на огромен брой хора, които изпълняват заповеди, а това не може да продължи достатъчно дълго време, когато става въпрос за очевидни жестокости и тези хора ще започнат да го бойкотират. В този смисъл съществуването на Дявола е възможно теоретично само ако някой човек е безсмъртен и е изключително военно настроен и намери някакъв невъзможен начин да постигне въпросната върховна и жестока власт. Дори тогава обаче жестокостта на този човек ще стане за него безсмислена и неизгодна, така че абсолютното зло е невъзможно в действителността.
Злото не се срамува да избяга позорно и не се притеснява за достойнството си, когато настъпи поражението му, като е готово да започне да се подмазва и сервилничи, за да се закрепи на новата позиция при изменените обстоятелства. То смята изменчивостта си за хитрост и сила.
НАЙ-ВАЖНОТО: злото не вижда добро в хората, а само слабост; когато гледа някого, то си представя как този някой става по-слаб; доброто вижда не само моментното състояние на даден човек, а и как той може да стане по-силен, здрав и. т. н., т. е. вижда и потенциала в него; злото вижда в наблюдавания субект свой потенциален конкурент, а доброто - потенциален приятел; злото иска да го принизи и унижи и отрича достойнствата му; доброто ги подкрепя и засилва, ако може; ако теоретичният наблюдаван субект покаже признаци на развитие, злото тайно вреди и лъже "аз искам той да стане по-силен, но ето - той става по-слаб" и ако субектът стане наистина силен, злото гузно, презрително и с недоверие се подсмихва с крива усмивчица, докато признава това; доброто искрено се радва.
Злото смята за най-голямото си преимущество това, че може да излъже доброто и да се престори на слабо, съжаляващо и разкайващо се, доброто обаче е преди всичко разумно и се учи от опита си и как да разпознава това.
Малко абстрахирах, но както виждаме реалността често се опира на абстракции, без това да й пречи да си е реалност :))
Аз не съм измислил всичко това, а съм го прочел - пише го... ами навсякъде :))
