събота, 10 май 2014 г.

Re: Изкуството на войната

Ще си позволя да публикувам отново една публикация от 06.02.13 г., която се намира на адрес http://anonimenbloger.blogspot.com/2013/02/blog-post_6074.html и се отнася до Изкуството на войната (връзка към уикипедията). Напомням Ви, че мирът и доброто в края на краищата ще победят, иначе всичко се обезсмисля, като настоящият момент е исторически най-близо до въпросната победа, поради безпрецедентното информационно свързване на обикновените хора, както ни нарича необикновеният Путин.
==========================================
.

В едноименната публикация отпреди повече от три години се отказах да цитирам цитати от книгата, вярвайки, че едва ли биха допринесли с каквото и да е за момента. Сега наистина вярвам, че живеем в по-добри времена. Сега - В ЗАКЛЮЧЕНИЕ - ще сложа цитатите, които бих цитирал по онова време и които са супер интересни - те се отнасят за най-мрачни времена и в никакъв случай не намеквам, че сега е такова време, а ги излагам информативно, защото след любовта и истината, най-важното нещо е информацията. Както казах, в този военен трактат отпреди хиляди години е запазена МНОГО мъдрост. Войната е необходимото зло, чиято цел е да доведе до мир в изключителни ситуации. С пожелание и молитва към Бог за светли и мирни времена, както и с пълна уВЕРеност, че те са вече факт:

"

Изкуството на войната е от жизнена важност за държавата.

То е въпрос на живот и смърт, път към сигурност или към разруха. От това следва, че то е предмет за изучаване, който в никакъв случай не бива да се пренебрегва.



... Моралният закон кара народа да бъде всецяло предан на своя владетел и да го следва, независимо от риска за живота и без страх от опасността.

... Пълководецът олицетворява добродетелите на мъдростта, искреността, великодушието, мъжеството и точността.

... Военачалникът, който се вслушва в съветите ми и се ръководи от тях в действията си, ще победи — нека на такъв бъде поверено командването. Военачалникът, който не се вслушва в съветите ми и не се ръководи от тях в действията си, ще претърпи поражение. Нека от такъв бъде отнето командването.

Докато се стремите към ползата от моите съвети, не пропускайте също тъй да извлечете изгода от всички благоприятни обстоятелства извън рамките на обичайното.

Според това дали обстоятелствата са благоприятни, плановете следва да се преразглеждат.

Цялото военно дело се основава на заблудата.

Следователно, когато можеш да нападнеш, трябва да изглежда, че не можеш. Когато се впускаш в начинание, трябва да изглеждаш бездействен. Когато си близо, трябва да внушиш на врага, че си далеч. А когато си далеч — да му внушиш, че си близо.

Подхвърли стръв, за да примамиш врага. Създай привидност за безредие и тогава му нанеси съкрушителен удар.

Ако той се е подсигурил във всяко отношение, бъди подготвен да го посрещнеш. Ако те превъзхожда по сила, избегни го.

Ако противникът ти е с буен нрав, опитвай се да го раздразниш. Преструвай се на слаб, така че той да стане надменен.

Ако не се изтощава, не му давай възможност да си поеме дъх. Ако силите му са единни, разцепи ги.

Нападай го, където е неподготвен. Явявай се, където не те очаква.

Военните способи, които носят победа, не бива да бъдат разкривани предварително.

Пълководецът, който печели битка, преценява много неща още в храма, преди битката. Пълководецът, който губи битка, преценява малко неща предварително. И така, многото преценки водят до победа, а малкото — до поражение. А колко по-страшно е, ако не се правят никакви преценки! Съобразявайки се с това, аз съм в състояние да предвидя кой би могъл да спечели и кой по-скоро ще загуби.


... И макар да сме чували за глупава прибързаност в бойните действия, военното умение никога не се е свързвало с продължителни забавяния.

Няма случай, в който някоя страна да е извлякла полза от дълга война.

Само онзи, който е изцяло запознат с ужасите на войната, може да схване в пълнота как тя да се води, та да произтече от нея полза.

... За да убиват врага, у нашите мъже трябва да бъде разбуден гняв. Заради ползите от поражението на врага, на тях им се полагат награди.

... Ето защо смисълът на една война трябва да бъде победата, а не продължителните военни действия.

И нека се знае, че пълководецът е повелител на съдбата на народа; той е човекът, от когото зависи дали нацията ще живее в мир или ще е изложена на опасност.

... В приложението на военното изкуство най-голямото постижение е да се завземе вражеската страна в нейната цялост и непокътнатост. Раздробяването и разрушението е недотам добро. За предпочитане е да плениш противниковата армия, отколкото да я унищожиш. Да заловиш живи бойците от цял полк, цяла рота или цял отряд, вместо да ги избиеш.

Ето защо да водиш битки и неизменно да печелиш победи не е върховното превъзходство. Върховното превъзходство е да покориш врага, без да се сражаваш.

Затова най-висшето постижение в пълководството е да осуетиш плановете на врага. На второ място е да нарушиш връзките между вражеските сили. Следващото поред е да нападнеш неприятелската армия на бойното поле. А най-слабата политика е да обсаждаш укрепени градове.

Правилото е да не се обсаждат укрепени градове, ако това може да се избегне. Подготовката на отбранителни пунктове, подвижни стълби, мрежи и други съоръжения ще отнеме цели три месеца. А за изграждането на насипи покрай стените ще са нужни още три.

Пълководецът, който е неспособен да овладее яростта си, ще нареди на хората си да се хвърлят в атака и да пълзят по стените като множество мравки. Накрая една трета от тях ще погинат, без крепостта да бъде превзета. Такива са пагубните последици от обсадата.

Ето защо способният водач покорява вражеските войски без сражение, превзема градовете, без да ги обсажда. Той завладява страната, без да води продължителни бойни действия.

При непокътнати сили той ще придобие господство в държавата. И без да изгуби ни един човек, триумфът му ще бъде пълен. Това се постига чрез способа на нападение чрез хитрост.

Правилото при този способ е следното: ако по сили превъзхождаш десетократно врага — обкръжи го; ако го превъзхождаш петкратно — нападни го; ако го превъзхождаш само двукратно — раздели армията си на две.

Ако силите са равни — предложи му битка. Ако войската ти е донейде по-малочислена — избегни я. Ако си неравностоен всячески — премини в отстъпление.

При все че упорита битка може да води и малобройна войска, накрая тя ще бъде покорена от по-голямата.

И така, пълководецът е крепостната стена на Държавата. Ако крепостната стена е изрядна, Държавата ще е силна. Ако в крепостната стена има пролуки, Държавата ще е слаба.

Има три начина за един владетел да навреди на войската си:

— Като й нареди да настъпва или да се изтегля, бидейки в неведение, че поради една или друга причина това не е възможно. Тогава той, така да се каже, я препъва.

— Като се опита да ръководи войската така, както управлява държавната администрация, бидейки в неведение относно вътрешните условия и порядки. Това поражда смут в съзнанието на бойците.

— Като се намесва в дейността на командирите, бидейки в неведение относно военния принцип за гъвкавост и приспособяване към обстоятелствата. Това разколебава бойците.

А когато войската изпадне в смут и неувереност, владетелите на съседни държави със сигурност ще се възползват и ще предизвикат беди. Така се поражда безредност в армията и победата се отдалечава.

И тъй, можем да заключим, че за победа е необходимо наличието на пет предпоставки:

— Ще победи този, който знае кога да се сражава и кога — не.

— Ще победи този, който знае как да ръководи и по-силна, и по-слаба войска от противниковата.

— Ще победи този, чиито бойци са сплотени от един и същи плам.

— Ще победи този, който е добре подготвен и изчака да издебне врага неподготвен.

— Ще победи този, който притежава военни умения и комуто владетелят не се меси в работата.



Ето защо е казано: Ако познаваш врага и познаваш себе си, не бива да се боиш какъв ще е изходът и от сто битки. Ако познаваш себе си, но не и врага, за всяка извоювана победа ще претърпяваш по едно поражение. А ако не познаваш нито врага, нито себе си, ще губиш всяка битка.

... Някогашните велики пълководци отпърво са се застраховали от възможността за поражение, а сетне са изчаквали сгода да сразят врага.

Предпазването от поражение е в наши ръце. Ала сгодата да сразим врага ни предоставя самият той.

И така, добрият пълководец е в състояние да избегне поражението, но не може да бъде сигурен, че ще разгроми врага.

Ето защо се казва, че дори и да знаеш как да надделееш, може и да не го постигнеш.

Предпазването от поражение зависи от отбраната. Разгромът на врага — от настъплението.

Отбранителното положение означава недостатъчна сила. Настъплението — свръхсила.

Пълководецът, изкусен в отбраната, намира най-потайни скривалища на земята. Онзи, който е изкусен в нападението, връхлита сякаш от небето. Усвоиш ли тези две умения, ще си способен от една страна да се защитиш, а от друга — да отвоюваш пълна победа.

... Да откъснеш есенен стрък не е проява на голяма сила. Да виждаш слънцето и луната не е признак за остър взор. Да чуеш трясъка на гръмотевицата не е свидетелство за добър слух.

Древните са наричали умен пълководец онзи, който не само побеждава, но и го постига с лекота.

В противен случай победите не му носят нито име на мъдрец, нито слава на храбър воин.

Той печели битките, понеже не допуска грешки. Недопускането на грешки именно прави победата сигурна. Защото това означава да се разгроми враг, който вече е сразен.

Ето защо вещият пълководец се поставя в положение, при което поражението е невъзможно, и не пропуска мига, когато може да разгроми врага.

Оттук следва, че успешният пълководец търси да влезе в бой, след като победата вече е извоювана; а онзи, който е обречен на поражение, първо влиза в бой, а сетне търси победа.

Добрият командир винаги се придържа към Моралния закон и бди за дисциплината и реда. Така той е в състояние да владее успеха.

... Победната армия е спрямо разгромената като воденичен камък в едното блюдо на везните спрямо зрънце ориз в другото.

Устремът на завоевателната армия е като отприщени води, сгромолясващи се в дълбока две хиляди стъпки бездна.

... При война пълководецът получава заповеди от владетеля.

... При война пълководецът получава командването от владетеля, сбира армия и съсредоточава силите.

... Има пътища, които не бива да се следват; войски, които не бива да се нападат; градове, които не бива да се обсаждат; позиции, които не бива да се оспорват; заповеди на владетеля, които не бива да се изпълняват.

Пълководецът, който изцяло разбира предимствата на гъвкавата тактика, умее да направлява бойците си.

Пълководецът, който не ги разбира, може да е сведущ относно местността, и пак да не успее благополучно да приложи познанията си на дело.

... И тъй, мъдрият пълководец се съобразява при оценките си и със силата, и със слабостите.

Ако така очакванията ти за благоприятен развой станат по-умерени, ще си в състояние да постигнеш същността на целта си.

Пет опасни слабости могат да повлияят на пълководеца:

— Безразсъдството, което води до гибел.

— Малодушието, което води до попадане в плен.

— Гневливостта, която може да бъде подклаждана чрез оскърбления.

— Болезненото честолюбие, поради което той премного се бои да не се посрами.

— Прекомерна загриженост за бойците, поради която той изпада в смут.

Това са петте най-тежки гряха за пълководеца, а при война те са пагубни.

Ако една армия е победена, а пълководецът й — убит, то първопричините следва да се търсят сред тези пет гряха. Нека върху тях се размишлява.

... Всяка войска предпочита височините пред низините и светлите пред тъмните места.

Ако се грижиш за хората си и строиш лагери на устойчив терен, войската ти не ще бъде покосявана от всякакви възможни болести и това ще ти донесе победа.

Стигнеш ли до хълм или речен бряг, заеми огряната от слънцето страна, а склонът да бъде откъм десния ти фланг. Това ще е благотворно за войниците и ще оползотвориш предимствата, които ти дават природните условия.

Ако след поройни дъждове реката, която желаеш да прекосиш, е придошла и разпенена, изчакай я да утихне.

Местност с отвесни скали и буйни потоци между тях, с дълбоки дупки, тесни пространства, гъсталаци, тресавища и ледникови пукнатини трябва да се напусне по най-бързия начин и повече да не се доближава.

Докато стоиш далеч от подобни места, трябва да накараш врага да ги доближи. И те да са откъм тила му, когато се възправиш срещу него.

Ако в близост до твоя лагер има хълмиста област, езерца, заобиколени с подгизнала трева, долчинки с тръстики или гъсти шубраци, те следва да бъдат внимателно проучени и проверени. Защото това са места, където могат врагове да те причакват в засада или да се спотайват опасни шпиони.

Когато врагът е в близост и е безшумен, той разчита на естественото преимущество, което тази позиция му носи.

Когато стои надалеч и се опитва да предизвика битка, значи целта му е да напуснеш собствените си позиции.

Ако лагерът му е разположен на леснодостъпно място, значи ти пуска въдица.

Раздвижване между дърветата в гора показва, че врагът напредва. Наличието на препятствия сред гъсти треви означава, че врагът търси да всее смут сред хората ти.

Ако във въздуха внезапно излетят птици, това е знак за засада. Подплашени в гора животни предупреждават за предстоящо внезапно нападение.

... Смирени думи и усилени приготовления са знак, че врагът ще настъпи. Дръзки приказки и построяване като за атака са знак, че ще се оттегли.

Ако най-отпред излязат леките колесници, а после се разположат фланговете, това е знак, че врагът се строява за атака.

Предложения за мир, непридружени от клетва и договор, свидетелстват за коварство.

Когато кипи дейност и войниците се строяват, значи е дошъл съдбоносният миг.

Когато едни настъпват, а други отстъпват, това е уловка.

Ако войниците се подпират на копията си, са изтощени от недояждане.

Ако проводените за вода започнат веднага да пият, армията се измъчва от жажда.

Ако врагът види изгода в това да загуби надмощие и не положи усилие да го предотврати, значи войниците са уморени.

Ако в някоя точка се съберат птици, значи мястото под нея е свободно. Нощната врява откъм вражеския лагер разкрива нервност.

Ако в лагера има вълнения, авторитетът на пълководеца е нисък. Ако знамената и бойните флагове се местят, значи започват размирици. Ако командирите се гневят, значи войниците са изтощени.

Когато една войска дава на конете си да ядат жито, коли добитъка си за храна, а мъжете не окачат канчетата си над лагерния огън — показвайки с това, че повече не ще се прибират в палатките си, — можеш да бъдеш сигурен, че са решени да се бият до смърт.

Гледката на войници, които си шепнат на малки групички или си говорят унило, свидетелства за недоволство в бойните редици.

Твърде честите награди означават, че врагът е на края на силите си. Твърде многото наказания разкриват бедствено положение.

Ако първоначалното нападение е устремно, а сетне настъпи уплаха от числеността на врага, това показва пълна липса на разум.

Ако пратениците се явяват със сладки думи на уста, това е знак, че врагът иска временно примирие.

Ако вражеските войници застрашително напреднат донякъде, а после с часове останат срещу твоите, без нито да влязат в битка, нито да се изтеглят, това изисква изключителна бдителност и предпазливост.

Дори войниците ти да не превъзхождат числено врага, те пак са напълно достатъчно. Това означава само, че не може да се предприеме директно нападение. Трябва да съсредоточиш всичките сили, с които разполагаш, за да държиш врага под око и да имаш пълната подкрепа на командирите.

Който не проявява предпазливост и подценява противника, със сигурност ще попадне в плен.

Ако войниците бъдат наказвани, преди да се привържат към теб, те няма да станат покорни. А ако не са покорни, са безполезни. Ако след като са се привързали към теб, наказания не им се налагат, те пак ще бъдат безполезни.

Ето защо отначало към войниците трябва да се отнасяш човечно, но и да ги контролираш чрез желязна дисциплина. Това е сигурният път към победата.

Ако по време на учения войниците неизменно изпълняват заповедите, армията е високо дисциплинирана. Ако ли не, дисциплината е слаба.

Ако пълководецът проявява доверие към хората си, но винаги държи заповедите му да се изпълняват, изгодата ще е взаимна.

... Ако сигурният изход от битката е победа, трябва да се биеш, дори и ако владетелят ти забранява. Ако е допустимо поражение, не бива да се биеш, дори и ако владетелят ти заповядва.

Ако един пълководец настъпва, без да ламти за слава, и отстъпва, без да се бои от опозоряване, а единствената му мисъл е да защити страната си и да служи вярно на владетеля си, то той е скъпоценност за държавата.

Нека войниците ти бъдат като твои собствени деца — и те ще те последват дори и в най-дълбоки пропасти. Гледай на тях като на свои възлюбени синове — и те ще бъдат до теб дори и в смъртта.

Ако обаче си снизходителен, но нямаш тежест; ако си добросърдечен, но безсилен да постигнеш изпълнение на заповедите си; и най-вече ако си неспособен да обуздаеш безредието, тогава твоите воини могат да се оприличат на разглезени деца — безполезни за каквато и да е дейност.

Ако знаеш, че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно дали врагът е уязвим, значи си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, но не си наясно дали хората ти са в състояние да нанесат удар, пак си изминал само половината път до победата.

Ако знаеш, че врагът е уязвим, а също и че хората ти са в състояние да нанесат удар, но не си наясно, че поради естеството на терена битката е неосъществима, все още си изминал едва половината път до победата.

И тъй, веднъж влезе ли в бой, по-сетне изкусният боец никога не е объркан. Веднъж установи ли лагера си, сетне никога не търпи загуби.

Ето защо се казва: Ако познаваш и врага, и себе си, победата ти ще е безсъмнена. Ако познаваш Небето и Земята, победата ти ще е пълна.

... Ето защо е казано: Просветеният владетел чертае дългосрочни планове, а добрият пълководец оплодотворява всички възможности.

... Никой владетел не бива да праща войски на бойното поле само за да излее гнева си. Никой пълководец не бива да влиза в битка само заради накърнено честолюбие.

... Ето защо просветеният владетел подхожда мъдро, а добрият пълководец — предвидливо. Така в страната може да се опази мирът, а във войската — целостта.

... Онова, благодарение на което мъдрият владетел и добрият пълководец са способни да нанесат удар на врага, да го сразят и да извършат небивали подвизи, е предварителната осведоменост.

... Ето защо са нужни шпиони. Те се делят на пет вида:

— местни

— вътрешни

— двойни

— обречени

— оцеляващи

Когато действат шпиони от всичките пет вида и никой не знае тайните им способи, се казва, че е постигнато „божествено устройство“. Това е най-ценното богатство за владетеля.

Местните шпиони са от народа на противника.

Вътрешните шпиони са служители на противника.

Двойните шпиони са вражески шпиони, които си заловил и привлякъл на своя страна.

Чрез обречените шпиони заблуждаваш врага с фалшиви данни.

И най-сетне, оцеляващите шпиони носят сведения от лагера на врага.

Ето защо с никого от войската пълководецът не поддържа по-тесни отношения, отколкото с шпионите. Никой не бива да бъде по-щедро възнаграждаван. Няма дейност, при която да е нужна по-голяма потайност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не притежаваш природна проницателност.

Не можеш да използваш шпиони, ако не си великодушен и прям.

Ако не си прозорлив и надарен с тънък усет, не можеш да си сигурен във верността на сведенията им.

Действай с усет, с тънък усет! И прибягвай до своите шпиони при всякакъв вид дела.

... Вражеските шпиони, които дебнат теб, трябва да бъдат разкрити, съблазнени с подкупи, отведени на подходящо място и удобно настанени. Така ще ги привлечеш за двойни агенти и те ще бъдат на твое разположение.

С помощта на сведенията от двойния агент ще си осигуриш местни и вътрешни шпиони.

Пак неговите сведения ще ти дадат възможността да провождаш обречени шпиони с мними вести при врага.

И най-сетне благодарение на получени чрез него данни ще можеш в някои случаи да изпращаш във вражеския лагер оцеляващи шпиони.

Целта и смисълът на разузнаването е познание за врага. А това познание може да се извлече само от първа ръка, от двойния агент. Ето защо е особено важно да проявяваш към него щедрост.

В отколешни времена възходът на династията Ин се дължал на И Джъ, който по-рано служил на Шан. А възходът на династията Джоу се дължал на Люй Я, който по-рано служил на Ин.

И тъй, просветеният владетел и мъдрият пълководец, съумяващи да привлекат за целите на шпионажа най-умните люде, ще извършат велики дела. Защото шпионажът е същностен във война — чрез него именно се определя всеки ход.
Край

"

Това са цитати от първите 5 глави на книгата и те са напълно достатъчни, за да очертаят чисто идейната страна на нещата (,както и някои други от последните глави, като за шпионите, които са просто много интересни), които касаят не само съвремието, а и бъдещето, въпреки огромната отдалеченост на времето, в което са написани. Много глави, със заглавия като "Гъвкава тактика", "Настъпление", "Нападение с огън", "Използване на шпиони" се отнасят за конкретни военни действия, които, слава Богу, не ни касаят в момента, защото живеем в един по-добър свят.

Да живее България и да сме живи и здрави българите!